понеделник, 12 февруари 2018 г.

Против родови проклятия

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин. 

Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и подателю на живота! Дойди и се всели в нас, очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, душите ни. 


Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй ни (3 пъти). 


Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин. 


Пресвета Троице, помилуй ни; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име. 

Господи, помилуй (3 пъти). 

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин. 


Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин. 


Тропари, гл. 6

 Помилуй ни, Господи, помилуй ни! Не намирайки никакво оправдание, ние грешните, като на Владика, Ти принасяме тая молитва: помилуй ни! 

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. 

Господи, честното тържество на Твоя пророк (Иоан) показва Църквата като небе; ангелите тържествуват заедно с човеците. По неговите молитви, Христе Боже, насочи към мир нашия живот, за да Ти пеем: алилуия! 


И сега, и винаги, и во веки веков. Амин. 


Голямо множество са моите прегрешения, Богородице; към Тебе прибегнах, Чиста, да търся спасение. Посети, едничка благословена, моята немощна душа и моли Твоя Син и наш Бог да ми прости тежките грехове, които извърших. 


Господи, помилуй (40 пъти). 


След това се чете следната Молитва към Пресветата Живоначална Троица 


Всесвета Троице, Боже и Създателю на целия свят, побързай и насочи сърцето ми да започне с размисъл и да завърши с добри дела тия боговдъхновени книги, които Светият Дух е изрекъл чрез устата на Давид, и които аз, недостойният, искам сега да чета. Но като съзнавам своето невежество, падам пред Тебе, моля Те и прося Твоята помощ: Господи, насочи ума и утвърди сърцето ми така, че когато ще говорят устните ми, да не се отегчавам, но да изпитвам радост при разбирането на онова, което ще говоря, и да се подготвя за вършене на добрите дела, за които ще науча, и за които ще чета, та просветен чрез добри дела, в съдния ден да бъда участник с всички Твои избраници, които ще застанат от дясната Ти страна. 

А сега, Владико, благослови да започна със сърдечна въздишка и да възпея с език, казвайки така:

 Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог. 

Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог. 

Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог.


1
Тропар, гл. 1 

Заченат в беззакония, аз, блудният, не смея да погледна към небесната висота, но като се осланям на Твоето човеколюбие, викам: Боже, очисти ме грешния и ме спаси. Ако дори праведникът едва се спасява, аз грешният, къде ще се дена? Теготата и зноя на деня не понесох. Но причисли ме към наетите в единадесетия час работници, Боже, и ме спаси. 


Слава на Отца и Сина и Светия Дух. 


Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите обятия! Блудно прекарах моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърце. Защото към Тебе, Господи, с умиление, викам: съгреших против небето и пред Тебе!

И сега, и всякога, и во веки веков. Амин. 


Пресвета Дево, упование на християните, непрестанно моли, заедно с небесните сили, Бога, Когото си родила неизказано и непостижимо за ума, да даде на всички нас, които винаги с вяра и любов Те почитаме, опрощение на греховете и обновление на живота.

Господи, помилуй (40 пъти). 


Владико, Вседържителю, Който си непостижим, начало си на светлината и сила, която превъзхожда всеки ум, Отец на ипостас-ното Слово и изпустител на Твоя равен Теб по сила Дух!


 Заради състрадателната милост и неизказана благост, не си презрял човешкото естество, обхванато от тъмнината на греха, но с божествените зари на Твоето свещено учение, чрез закона и пророците, си просветил света, а по-сетне си благоволил да изгрее за нас по плът Твоят единороден Син, за да ни насочи към сиянието на Твоята светлина. 


Царю Небесный, Утешителю Души Истинный, Ты Единый во всем Есть и Волей Твоей все исполняется. 
Ты Есмь Немеркнущий Свет, Вечный Мир, и Сокровище Сердец Преданных, им жизнь дарующий. 
Пребуди в нас, очищай нас от всякия скверны, изливайся в мир через Чаши Сокровенные детей своих, даруй Надежду, Прощение и Спасение всем призывающим Имя Твое.Аминь.


Cвятый Боже, Святый Крепкий, Святый Бессмертный и Милосердный, помилуй нас, 


прости нас, пробуди сердца спящие к покаянию и научи внимать Внутреннему своему, даруй духовное прозрение и мир уму человеческому, суетливому и непокорному, возжги Свет Молитвенный в Истинном преданных своих.Аминь.


Пресвятая Троица, помилуй нас!Господи Иисусе, Сыне Божий, спаси нас!


Собор Святых Восточной и Западной Церквей, молите Бога о нас!


Всемилостивая Мать Господа нашего Иисуса, не Ты ли, Пресветлая, родила Сына своего, дабы отдать Его во искупление за грехи рода человеческого?Молю Тебя, во имя Любви и Прощения Иисусова помяни имена всех сродственников моих по плоти и крови, с кем связан(а) кармически в этой жизни и в этом воплощении, как ныне здравствующих, так и усопших, прости им все прегрешения вольные и невольные, в земной жизни совершенные, и, по благости молитвы творимой, даруй освобождение от родового проклятия, от порчи, сглаза и наговора, от всякого колдовства и шаманства, от всех инволюционных программ и демонических инграмм.Прими души, спасения страждущие, под Материнский Покров Свой и укажи им дорогу в Обители Просветленных и Праведных, в Миры Блаженства и Радости.

О, Всецарица Державная, Всемилостивая Госпожа наша Богородица, Матерь Утешительница, Заступница рода человеческого, Скрижаль Огненная Завета в сердцах и Беспредельное Милосердие, это Твой поцелуй благословляет нас к сотворению Единого Бытия Вечной Жизни, да не остави нас в Пути избранном.О, Амрита Благоуханная Вечности, услышь молитвы наши и прими смиренные прошения во имя преображения грядущего. 

О, Упование Преданных, Всеблагая Матерь Человечества, помести в Ковчег Сердца Своего все души, страждущие Любви и Милости Твоей, и вознеси в Обители Блаженных.Прошу Тебя с надеждою и верою, распростри Покрова Любви Своей над всеми живущими на Земле и пребывающими в Чистилищах Миров Переходных сродственниками моими по плоти и крови и не оставь их без блаженного путеводения Своего, ради невинных младенцев помилуй родителей и слезами и молитвами матерей искупи грехи детей.Молитвами Праведных да откроются для них Врата Мира Горнего. 
Аминь.

О, Всеблагая, на мольбу мою пошли четырех Ангелов Света от Престола Господнего, дабы силой и властью Своей, дарованными Им в момент сотворения Мира, Они освободили сродственников Души моей от всех энергий, качеств и состояний, кои ниже совершенства Божьего, дабы защитили их от активности демонических сущностей, лярв, ларв и эссов, кои препятствуют богопроявлению истинной и сокровенной Сути Преданных Твоих. 


О, Возлюбленный Азазель, Ангел Разрушения, Ты Есмь Божественный Жнец Святого Зерна Господнего. 
Серпом Духа, сияющим в руке Твоей, отдели колосья спелые от плевел и огненной молнией Истины даруй возможность Душам Божьим распознать лик волков, рядящихся в шкуры агнцев.


О, Возлюбленный Ангел Израэль, Хранитель Скрижалей Огненных, на молитву искупительную мою, премирно творимую, обладающую по Вере моей силой очищения и освобождения, изыми имена сродственников моих из свитков Искусителя и начертай их Пламенем Любви в свитках Вечной Жизни.


О, Возлюбленный Дарион, Ангел Возрождения, хранящий Звезду Преображения планетарного, укрепи сердца преданных Свету могуществом Любви, проявлять которую даровано Тебе в Истоке Божественного Мира, пробуждая Зерно Духа существа всякого.


О, Возлюбленный Ангел Процветания Иеремил, из благодатного сосуда Вечной Жизни в руках Твоих излей Амриту Благоуханную, дабы каждое Зерно Духа превратилось в спелый колос и принесло Вечности свои плоды.Именем Великой Матери всей Жизни я призываю вас, Ангелы Света: Азазель, Израэль, Дарион и Иеремил, - освободите, очистите, возродите

THE ANGELS OF GOD

THE ANGELS OF GOD


Why its start at the 21 mars ? It is the vernal equinox (spring equinox, March equinox, or northward equinox)
from 19-21 mars deferent from year to year, 
it is the moment when the Sun appears to cross the celestial equator, heading northward.
It is the precise moment that spring begins in the Northern Hemisphere. 
It is also at this time when all the event of the Exodus from Egypt and the miracle of opening the red see
by wind from codes ( in Hebrew "BERUAH CODIM" - Exodus 14:20 ) happened. 
From the bible 12:2 " Let this month be to you the first of months, the first month of the year." and 12:18 "
In the first month, from the evening of the fourteenth day, 
let your food be unleavened bread till the evening of the twenty-first day of the month." 

The 72 angels coresponding to the astrologic signs
1- 0° - 5° Aries - VEHUIAH - Will and New Beginnings
2- 5° - 10° Aries - JELIEL - Love and Wisdom
3- 10° - 15° Aries - SITAEL - Construction of the Universe/Worlds
4- 15° to 20° Aries - ELEMIAH - Divine Power
5- 20° to 25° Aries - MAHASIAH - Rectification
6- 25° to 30° Aries - LELAHEL - Light of Understanding
7- 0° to 5° Taurus - ACHAIAH - Patience
8- 5° to 10° Taurus - CAHETEL - Divine Blessings
9- 10° to 15° Taurus - HAZIEL - Divine Mercy and Forgiveness
10- 15° to 20° Taurus - ALADIAH - Divine Grace
11- 20° to 25° Taurus - LAUVIAH - Victory
12- 25° to 30° Taurus - HAHAIAH - Refuge, Shelter
13- 0° to 5° Gemini - YEZALEL - Fidelity, Loyalty and Allegiance
14- 5° to 10° Gemini - MEBAHEL - Truth, Liberty and Justice
15- 10° to 15° Gemini - HARIEL - Purification
16- 15° to 20° Gemini - HAKAMIAH - Loyalty
17- 20° to 25° Gemini - LAVIAH - Revelation
18- 25° to 30° Gemini - CALIEL - Justice
19- 0° to 5° Cancer - LEUVIAH - Expansive Intelligence/Fruition
20- 5° to 10° Cancer - PAHALIAH - Redemption
21- 10° to 15° Cancer - NELCHAEL - Ardent Desire to Learn
22- 15° to 20° Cancer - YEIAYEL - Fame, Renown
23- 20° to 25° Cancer - MELAHEL - Healing Capacity
24- 25° to 30° Cancer - HAHEUIAH - Protection
25- 0° to 5° Leo - NITH-HAIAH - Spiritual Wisdom and Magic
26- 5° to 10° Leo - HAAIAH - Political Science and Ambition
27- 10° to 15° Leo - YERATEL - Propagation of Light
28- 15° to 20° Leo - SEHEIAH - Longevity
29- 20° to 25° Leo - REIYEL - Liberation
30- 25° to 30° Leo - OMAEL - Fertility, Multiplicity
31- 0° to 5° Virgo - LECABEL - Intellectual Talent
32- 5° to 10° Virgo - VASARIAH - Clemency and Equilibrium
33- 10° to 15° Virgo - YEHUIAH - Subordination to Higher Order
34- 15° to 20° Virgo - LEHAHIAH - Obedience
35- 20° to 25° Virgo - CHEVAKIAH - Reconciliation
36- 25° to 30° Virgo - MENADEL - Inner/Outer Work
37- 0° to 5° Libra - ANIEL - Breaking the Circle
38- 5° to 10° Libra - HAAMIAH - Ritual and Ceremony
39- 10° to 15° Libra - REHAEL - Filial Submission
40- 15° to 20° Libra - YEIAZEL - Divine Consolation and Comfort
41- 20° to 25° Libra - HAHAHEL - Mission
42- 25° to 30° Libra - MIKHAEL - Political Authority and Order
43- 0° to 5° Scorpio - VEULIAH - Prosperity
44- 5° to 10° Scorpio - YELAHIAH - Karmic Warrior
45- 10° to 15° Scorpio - SEHALIAH - Motivation and Wilfulness
46- 15° to 20° Scorpio - ARIEL - Perceiver and Revealer
47- 20° to 25° Scorpio - ASALIAH - Contemplation
48- 25° to 30° Scorpio - MIHAEL - Fertility, Fruitfulness
49- 0° to 5° Sagittarius - VEHUEL - Elevation, Grandeur
50- 5° to 10° Sagittarius - DANIEL - Eloquence
51- 10° to 15° Sagittarius - HAHASIAH - Universal Medicine
52- 15° to 20° Sagittarius - IMAMIAH - Expiation of Errors
53- 20° to 25° Sagittarius - NANAEL - Spiritual Communication
54- 25° to 30° Sagittarius - NITHAEL - Rejuvenation and Eternal Youth
55- 0° to 5° Capricorn - MEBAHIAH - Intellectual Lucidity
56- 5° to 10° Capricorn - POYEL - Fortune and Support
57- 10° to 15° Capricorn - NEMAMIAH - Discernment
58- 15° to 20° Capricorn - YEIALEL - Mental Force
59- 20° to 25° Capricorn - HARAHEL - Intellectual Richness
60- 25° to 30° Capricorn - MITZRAEL - Internal Reparation
61- 0° to 5° Aquarius - UMABEL - Affinity and Friendship
62- 5° to 10° Aquarius - IAH-HEL - Desire to Know
63- 10° to 15° Aquarius - ANAUEL - Perception of Unity
64- 15° to 20° Aquarius - MEHIEL - Vivification
65- 20° to 25° Aquarius - DAMABIAH - Fountain of Wisdom
66- 25° to 30° Aquarius - MANAKEL - Knowledge of Good and Evil
67- 0° to 5° Pisces - EYAEL - Transformation to the Sublime
68- 5° to 10° Pisces - HABUHIAH - Healing
69- 10° to 15° Pisces - ROCHEL - Restitution
70- 15° to 20° Pisces - JABAMIAH - Alchemy/Transformation
71- 20° to 25° Pisces - HAIYAEL - Divine Warrior/Weaponry
72- 25° to 30° Pisces - MUMIAH - Endings and Rebirth

четвъртък, 25 януари 2018 г.

Молитва когато палим свещ пред иконие на Господ и Божията майка

Премъдра и Превъзходна Троице а, приеми моята любов пред Теб и изгари беззаконията ми в огъня на Твоята Божественост и очистви множеството на нечестието ми и я давам на Твоето погребение и прошка, Господи.
Амин!

Пресвета Богородица, любезно приеми светлината на моя дар и я преведи до твоя Син и Бога за прощението на нашите грехове! Амин!

сряда, 24 януари 2018 г.

Молитва за рожден ден


Moлитва на рожден ден


Благодаря Ти, вечни Боже, Създателю на всички твари и на времето,
задето ме удостои с милостта Си да доживея до тоя ден,
с който започва нова година от моя живот.
Сърцето ми е изпълнено със синовна благодарност към Тебе,
заради благоволението Ти към мене недостойния.
Защото в Твои ръце е времето, и Ти го даряваш на всяко Твое разумно създание по голямата Твоя обич и по спасителния Твой промисъл.

Но аз, Господи и Владико на моя живот, много често забравям, че дарът на времето идва от Тебе,
за да изпълнявам през земните дни на живота си Твоята воля,
да постигам предназначението, което Ти си определил на всеки човек,
да принасям плодове на покаяние и със страх да придобивам спасението си.
И тоя дар, както и много други Твои благи дарове, неразумно съм пропилявал,
предавайки се на суетни грижи, на гибелни удоволствия и на нерадение за доброто и за вечното мое спасение.

Но човеколюбието Ти, Благодетелю мой, е безгранично.
Не ме лишавай от неизказаната Твоя благост, продължи дните на моя живот,
запази ме здрав, благослови със сполука моите трудове,
дарувай ми всичко, което е потребно за удовлетворение на моите нужди,
а най-вече очисти съвестта ми и подкрепяй сърцето ми с вяра в Тебе, за да вървя в пътя на спасението
и, когато бъде волята Ти, да премина от временния във вечния живот като наследник на Твоето вечно царство.
Защото Ти, Господи, рече: "Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие".

На днешния мой рожден ден по плът усърдно Те моля, Спасителю мой,
благослови започващата нова година на възрастта ми и всички дни на моя живот
и ге удостой с участта на родените свише от Твоя всесвят и божествен Дух! Амин!

четвъртък, 18 януари 2018 г.

Молитва когато кадим с тамян



To You, O Lord, we offer incense as a fragrance of spiritual fragrance; receive it in Your Heavenly altar and send us in return the grace of the Holy Spirit.

And as a man-bearer, our God accepts them in His holy, over-white and thoughtful altar as a spiritual fragrance and sends us the divine grace and the gift of the Holy Spirit, to pray




На Тебе, Господи, ние предлагаме тамян като  духовно ухание; да го приемеш в Небесния Ти олтар и да ни изпратиш благодатта на Светия Дух.
И като Вседържител на човешки род, нашият Бог гo приема в светия, пречист и премъдър олтар като духовен аромат и ни изпраti божествената благодат и дарбата на Светия Дух, за да се молим

сряда, 17 януари 2018 г.

Молитва за освобождаване


На Тебе, о Господи, ние принасяме тамян като аромат на духовно благоухание; приеми го в Твоя Небесен олтар и ни изпрати в замяна благодатта на Светия Дух.
И като човеколюбец нашият Бог да ги приеме в Своя свят, наднебесен и мислен жертвеник като духовно благоухание и да ни изпрати божествената благодат и дара на Светия Дух, да се помолим.

Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях ( видимите и невидими врагове), защото Теб поверих делото си.
Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.




Всемогъщи Боже , който избави Твоя народ от робството на противника и чрез Твоя Син хвърли Сатаната като светкавица, освободи ме и от всяко влияние на нечисти духове. 

Освободи ме от духа на поглъщателя

Освободи ме от духа на себелюбието ми и егоизма

Освободи ме от духа на ленноста ми

Отсвободи ме от духа на объркване.

Освободи ме от духа на злобата и гнева

Освободи ме от духа на унинието.

Освободи ме от духа на маловериетои и съмнението във вярата ми към Тебе Боже.

Освободи ме от духа на суеверието, което ми разрушава истинската вяра в Тебе Боже мой.

Освободи ме от духа на непочитане задълженията си като родител.

Освободи ме от духа на Търсене на власт

Освободи ме от духа на Търсене на удоволствия – Съблазни, изкушения

Освободи ме от духа на Търсене на отмъщение

Освободи ме от духа на Въвличане в незаконно действие, акт


Освободи ме от духа на Прегръщане на: раздразнение или недоволство, предизвикано от една предполагаема обида или пренебрежение към себе си или нечии стандарти или принципи.

Освободи ме от духа на осъждение

Освободи ме от духа на тормоз

Освободи ме от духа на непростителност,

Освободи ме от духа на омраза

Освободи ме от духа на внушение (погрешно тълкуване или или грешно самообяснение

Освободи ме от духа на обвинение и осъждане

Освободи ме от духа на огорчение

Освободи ме от духа на измама

Освободи ме от духа на страх и депресия

Освободи ме от духа на пристрастеност, принуда; натрапчивост, непреодолим импулс; обсебен, завладян (фикс идея) Пристрастеност към цигари

Освободи ме от духа на контрол върху мен или чрез мен на други.

Освободи ме от духа на Потискане на личността ми



И заповядай на Сатаната да се отдалечи далеч от мен чрез силата на Твоя Единороден Син. 
Избави ме от демонични въображения и тъмнина. Изпълни ме  със светлината на Светия Дух, за да се пазя от всички примки на измамни демони. 
Изпрати ми Ангел винаги да върви пред мен и да ме води по пътя на правдата през всичките дни на живота си, за слава на Твоето славно Име, Отец, Син и Святи Дух, сега и завинаги. Амин





Молитва за освобождение:


Боже, аз идвам при Теб, защото нямам при кой да отида. Ти имаш думи на вечен живот. Аз изваждам всичко, което ми пречи в сърцето, всички негативни чувства Изброявате ги: ... (Това, което сте го разпознали, че ви тормози го изреждате тук. Например непростителност, разочарование, горчивина, оплакване, недоволство, осъждение, обидчивост и т.н.) Всичко това Боже, аз го давам на Теб, Ти го вземи и ме освободи. Аз не искам да живея повече с тези негативни чувства в сърцето си и ги предавам на Теб.
Ти си казал: Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. (Матей 11:28-30)
Аз искам Твоя мир, Твоето бреме, защото е леко да се носи, затова ти предавам всичко, което не е от Теб. Защото Ти си казал:
Ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения. (Матей 6:14-15)
Благодаря Ти Боже, че ме освободи и сега имам Христовия мир.В името на Исус се моля. Амин!

събота, 18 ноември 2017 г.

Евангелията до коледа


Неделя 24 след Петдесетница- 11/19/17
Неделя На утренята Ев. Марк. 16:1-8. На литургията Еф. 2:14-22. Ев. Лук. 8:41-56. 
Понеделник 2Сол. 1:1-10. Ев. Лук. 12:13-15:22-31. 
Вторник 2Сол. 1:10-2:2. Ев. Лук. 12:42-48. 
Сряда 2Сол. 2:1-12. Ев. Лук. 12:48-59. 
Четвъртък 2Сол. 2:13-3:5. Ев. Лук. 13:1-9. 
Петък 2Сол. 3:6-18. Ев. Лук. 13:31-35. 
Събота Гал. 1:3-10. Ев. Лук. 9:37-43. 

Неделя 25 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Еф. 4:1-6. Ев. Лук. 10:25-37.
Понеделник 1Тим. 1:1-7. Ев. Лук. 14:12-15.
Вторник 1Тим. 1:8-14. Ев. Лук. 14:25-35
Сряда 1Тим. 1:18-20; 2:8-15. Ев. Лук. 15:1-10.
Четвъртък 1Тим. 3:1-13. Ев. Лук. 16:1-9.
Петък 1Тим. 4:4-8:16. Ев. Лук. 16:15-18; 17:1-4.
Събота Гал. 3:8-12. Ев. Лук. 9:57-62.

Неделя 26 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:1-12. На литургията Еф. 5:9-19. Ев. Лук. 12:16-21.
Понеделник 1Тим. 5:1-10. Ев. Лук. 17:20-25.
Вторник 1Тим. 5:11-21. Ев. Лук. 17:26-37.
Сряда 1Тим. 5:22-6:11. Ев. Лук. 18:15-17:26-30.
Четвъртък 1Тим. 6:17-21. Ев. Лук. 18:31-34.
Петък 2Тим. 1:1-2:8-18. Ев. Лук. 19:12-28.
Събота Гал. 5:22-6:2. Ев. Лук. 10:19-21.

Неделя 27 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:12-35. На литургията Еф. 6:10-17. Ев. Лук. 13:10-17.
Понеделник 2Тим. 2:20-26. Ев. Лук. 19:37-44.
Вторник 2Тим. 3:16-4:4. Ев. Лук. 19:45-48.
Сряда 2Тим. 4:9-22. Ев. Лук. 20:1-8.
Четвъртък Тит. 1:5-2:1. Ев. Лук. 20:9-18.
Петък Тит. 1:15-2:10. Ев. Лук. 20:19-26.
Събота Еф. 1:16-23. Ев. Лук. 12:32-40.

Неделя 28 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:36-53. На литургията Кол. 1:12-18. Ев. Лук. 14:16-24.
Понеделник Евр. 3:5-11:17-19. Ев. Лук. 20:27-44.
Вторник Евр. 4:1-13. Ев. Лк 21:12-19.
Сряда Евр. 5:11-6:8. Ев. Лук. 21:5-7:10-11:20-24.
Четвъртък Евр. 7:1-6. Ев. Лук. 21:28-33.
Петък Евр. 7:18-25. Ев. Лук. 21:37-22:8.
Събота Еф. 2:11-13. Ев. Лук. 13:18-29.


12/24/2017
Неделя 29 след Петдесетница
- Неделя на Десетте прокажени

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:1-10. На литургията Кол. 3:4-11. Ев. Лук. 17:12-19.
Понеделник Евр. 8:7-13. Ев. Марк. 8:11-21.
Вторник Евр. 9:8-10:15-23. Ев. Марк. 8:22-26.
Сряда Евр. 10:1-18. Ев. Марк. 8:30-34.
Четвъртък Евр. 10:35-11:7. Ев. Марк. 9:10-16.
Петък Евр. 11:8:11-16. Ев. Марк. 9:33-41.
Събота Еф. 5:1-8. Ев. Лук. 14:1-11.

Библията и богатството


Псалом 33

Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.


Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3. С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4. Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6. Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7. Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8. Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9. Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10. Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11. Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12. Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13. Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14. Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15. нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16. Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
17. Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18. Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19. Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21. Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22. Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23. Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.


ЕВ.М. 7;7-8.

Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който проси приема и който търси намира и който хлопа, ще му се отвори.

1. ЦАР. 2;7.
Господ осиромашава и обогатява.

ПС. 34;9.
Обичайте Господа; защото за онези, които Го обичат няма лишение.

ПС. 22;1.
Господ е Пастир мой; не ще бъда в лишение.

ПС. 2;8.
Поискай от мене и ще ти дам.

ИОВ. 22;25.
И Всесилний ще ти бъде злато, и изобилие от сребро за тебе.

ЕВ.Л. 6;38.
Давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стръсена и препълнена.

Второзаконие 8:18
Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

Псалми 37:16
Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

Псалми 62:10
Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

Притчи 11:28
Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

Притчи 13:8
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Притчи 13:11
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Притчи 13:22
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Притчи 14:24
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Притчи 19:4
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Притчи 22:16
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

Еремия 9:23
Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

Марк 10:24
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

1 Тимотей 6:17
На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;



Парите


Дали парите са коренът на всички злини?



„Любовта към парите е коренът на всякакво зло.“ (1 Тимотей 6:10)
КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ ХОРА

Парите са причината за всички злини.
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

„Любовта към парите“, а не самите пари, причинява зло. В библейски времена богатият цар Соломон посочил три зли неща, които често понасят хората, обичащи парите. Безпокойство: „Изобилието на богатия не го оставя да спи.“ (Еклисиаст 5:12) Неудовлетвореност: „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба.“ (Еклисиаст 5:10) Изкушение да нарушат закона: „Онзи, който бърза да забогатее, няма да остане невинен.“ (Притчи 28:20)

За какво служат парите?



„Парите са защита.“ (Еклисиаст 7:12)
КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ ХОРА

Парите ти носят сигурност и щастие.


КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Идеята, че с пари можеш да си купиш щастие и сигурност, е част от „измамливата сила на богатството“. (Марко 4:19) Въпреки това „парите са отговор за всичко“. (Еклисиаст 10:19) Например с пари можеш да си купиш нещата, от които се нуждаеш, за да преживяваш, като храна и лекарства. (2 Солунци 3:12)

Парите също ти помагат да се грижиш за семейството си. Всъщност в Библията се казва: „Ако някой не осигурява нужното за онези, за които трябва да се грижи, и особено за онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата.“ (1 Тимотей 5:8)

Как можеш да използваш мъдро парите?



„[Човек] сяда първо да пресметне разноските.“ (Лука 14:28)
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Използвай парите по начин, който Бог одобрява. (Лука 16:9) Мъдро е да ги използваш отговорно и честно. (Евреи 13:18) За да избегнеш бремето на дълговете, не позволявай в живота ти да има „любов към парите“. (Евреи 13:5)

Макар че Библията не осъжда вземането на заеми, тя предупреждава: „Който взема назаем, е роб на заемодателя.“ (Притчи 22:7) Избягвай импулсивните покупки, защото „прибързаният се е устремил към оскъдица“. (Притчи 21:5) Вместо това си ‘отделяй по нещо настрана’ и пести пари за по–важните неща. (1 Коринтяни 16:2)

Библията ни насърчава да даваме. (Лука 6:38) Хората, които искат да са угодни на Бога, имат основателни причини да проявяват щедрост, защото „Бог обича онзи, който дава с радост“. (2 Коринтяни 9:7) Затова нека ‘не забравяме да вършим добро и да споделяме каквото имаме с другите, защото такива жертви са угодни на Бога’. (Евреи 13:16)



Гледната точка на Библията

Дали Бог ни благославя с богатство?

„Благословението Господно обогатява; и трудът на човека не ще притури нищо.“ — ПРИТЧИ 10:22.

ДАЛИ цитираният по–горе библейски стих означава, че Бог благославя служителите си с материално богатство? Някои смятат, че е така. Обърни внимание на думите на един проповедник от Австралийската петдесетна църква: „В книгата [си] ще ви покажа защо се нуждаете от повече пари и освен това как да ги спечелите ... Ако промените начина си на мислене и развиете разумен възглед за парите, вярвам, че ще се радвате на благоденствие и благословия от Бога и никога повече няма да имате финансови затруднения.“

Подобно изказване обаче би означавало, че бедните хора нямат Божието одобрение. Дали материалното благополучие наистина свидетелства за Божията благословия?

Благословени с определена цел

В Библията са записани случаи, в които Бог благославя свои верни служители с богатство. Яков например напуснал дома си само с една тояга, но двайсет години по–късно се върнал с овце, волове и осли колкото за два стана. Според Библията благополучието на Яков било дар от Бога. (Битие 32:10) Друг пример е Йов, който изгубил всичките си притежания, но по–късно Йехова го благословил с „четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици“. (Йов 42:12) Йехова дал на цар Соломон толкова голямо богатство, че славата му се носи до ден днешен. (3 Царе 3:13)

От друга страна, в Библията се съдържат много разкази за верни и послушни поклонници на Бога, които били бедни. Несъмнено Бог не наказвал тези хора с бедност, докато благославял други с благополучие. Тогава каква била Божията цел, когато благославял някои с богатство?

Причините били различни. Материалното състояние на Яков положило основа за възникването на цял един народ в подготовка за идването на обещаното Семе. (Битие 22:17, 18) Благополучието на Йов разсеяло всяко съмнение за това кой докарал нещастие върху него и така осветило името на Йехова. (Яков 5:11) С богатството, което Бог му осигурил, Соломон построил великолепен храм. (3 Царе 7:47–51) Интересно е, че Йехова използвал Соломон да напише от личен опит колко малка е стойността на богатството. (Еклисиаст 2:3–11; 5:10; 7:12)

Как Бог ни благославя?

Исус учел последователите си да гледат разумно на парите, като им казал ‘да не се безпокоят’ за притежанията си. Той разсъждавал с тях, че дори Соломон с всичката си слава не бил облечен толкова добре, колкото полските кремове. Въпреки това Исус казал: „Но ако Бог така облича полската трева, ... не ще ли много повече да облича вас, маловерци?“ Исус уверил последователите си, че ако търсят първо Царството и Божията правда, тогава храната, облеклото и подслонът ще им се прибавят. (Матей 6:25, 28–33) Как се изпълнява това обещание?

Когато бива следван, библейският съвет води най–вече до духовни благословии. (Притчи 10:22) Но носи и други благословии. Например Божието Слово учи християните: „Който е крал, да не краде вече, а по–добре да се труди.“ (Ефесяни 4:28) Там също се казва, че „ленивата ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява“. (Притчи 10:4) Честните и трудолюбиви християни, които следват този съвет, са често предпочитани работници. Това може да е благословия.

Библията също учи християните да избягват диктуваните от алчност залагания, вредното тютюнопушене и опустошителния навик на пиянството. (1 Коринтяни 6:9, 10; 2 Коринтяни 7:1; Ефесяни 5:5) Онези, които следват този съвет, намаляват своите разходи и подобряват здравето си.

По–ценно от сребро и злато

Въпреки всичко материалното състояние не трябва да се смята за единствено доказателство за Божието одобрение и благословии. Например Исус изобличил бедното духовно състояние на някои християни в Лаодикия, като им казал: „Казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ (Откровение 3:17) Обратно на това, Исус казал на бедните в материално отношение, но духовно богати християни в Смирна: „Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат.“ (Откровение 2:9) Тези християни вероятно изпитвали финансови затруднения, тъй като били преследвани заради вярата си, но притежавали богатство много по–ценно от сребро и злато. (Притчи 22:1; Евреи 10:34)

Йехова Бог благославя усилията на тези, които се стремят да вършат волята му. (Псалм 1:2, 3) Дава им сили и възможност да се справят с изпитанията, да се грижат за семейството си и да търсят първо Царството. (Псалм 37:25; Матей 6:31–33; Филипяни 4:12, 13) Затова вместо да гледат на материалните неща като на главна Божия благословия, истинските християни се стремят да „богатеят с добри дела“. Като развиват близки взаимоотношения със Създателя, християните полагат „добра основа за в бъдеще“. (1 Тимотей 6:17–19;
Марко 12:42–44)




Библията и богатството

Автор: Стамен Кривошиев
Трябва да не забравяме, че всички библейски християни са призовани да живеят “с всяко слово, което излиза от Божиите уста”. Убеден съм, че нямаме различие в това, че този свят /включващ не само България, но и САЩ, Канада, Нова Зеландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Холандия, Дания, Австралия и т.н./не е нашата родина, защото, според апостол Павел, “нашето гражданство е на небесата” /послание към филипяните 3:20/. Обърнете внимание, че Бог ни предупреждава не само чрез апостол Павел, че нашето отечество е небесното /послание към евреите 11:16/. Същата мисъл е изказана и чрез апостол Петър, който ни нарича “чужденци и пришълци на света” /Първо послание на Петър 2:11/. Колко добре е изразил същата мисъл и християнският писател Макс Лукадо в своя разказ “Дарбата нещастие”! Той е напълно прав, че ако все пак си струва да се безпокоим от нещо, то това е, ако се чувстваме удобно и уютно тук, в този грешен свят! Наясно сме, че не бива да любим този свят и неговите похоти /Първо послание на Йоан 2:15-17/.
Свещеното Писание не осъжда самото материално богатство, а любовта към него, наричайки такава любов- идолопоклонство /послание към колосяните 3:5/. Самият Господ Исус заявява, че е трудна работа богат човек да влезе в Божието царство /евангелие от Марко 10:23/, защото в огромната си част богатите хора имат склонността да уповават на богатството /Марк 10:24/. В Притчи 23:4 мъдрецът ни предупреждава да не се стремим самоцелно към материално богатство. В своята житейска изповед, описана в книгата „Еклесиаст“, цар Соломон ни напомня простичкия факт, че материалното богатство е временно, преходно. В Еклесиаст 5:15,16 четем „Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си. Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?“
Важно е да имаме предвид всички тези обстоятелства, ако наистина сме решили да правим бизнес по определения от Бога начин.
И все пак, макар и да са рядкост, има и такива, които притежават материално богатство и които ще влязат в Божието царство. Това са хора, на които Бог е дал специалната духовна дарба да придобиват богатство, за да се осигуряват средства, с които да се посрещнат нуждите на Божието дело / за строеж на християнски молитвени домове, за печатане и разпространение на Библии и др. християнска литература, за построяване на образователни и здравни заведения , благотворителни цели и др./. Библията разграничава два вида богатство- праведно, чийто източник е Бог /Екл.5:18,19/ и неправедно, т.е. придобито противно на Божията воля /Пр.13:11А/. Практичният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да разграничим праведното от неправедното богатство. Ако знаем как да направим това разграничение, ще можем да разберем откъде е дошло богатството ни- от Бог, или от Неговия противник Сатана. Ще знаем и как можем да придобием праведно богатство, ако сега започваме нашия бизнес. Целта на тази статия е да разгледам богатството от библейска, а не от икономическа г.т. Ще разгледам категорията „богатство“ от икономическа г.т. в статията „Библията и неправедното богатство“. В същата статия ще покажа и основното различие между икономическите теории, основани на светския модернизъм и библейското разбиране на категорията „богатство“. Библията учи да разпознаваме праведното богатство по два критерия:
І. Праведно е богатството, в основата на което стоят идеите, които Бог ни е дал и които отговарят на Неговата воля, изразена чрез Словото Му. Например, всички знаем, че в основата на съвременната компютърна индустрия стои микрочипът, създаден от силиция, който пък от своя страна се съдържа в пясъка. Така, че информационните и комуникационни технологии, на които се радваме днес са основани просто на идеи за използването на нещо, съдържащо се в обикновения пясък, който иначе употребяваме само за строителни цели. По подобен начин стоят нещата и в петролната индустрия. Залежите от петрол са стояли неизползвани в продължение на хилядолетия. Едва след създаването на двигателя с вътрешно горене петролът е намерил своето място като ценност в човешката система от ценности. Благодарение на идеята за създаването на двигателя с вътрешно горене, днес съществува цял един отрасъл, непознат в съвременния си вариант за хората в библейските времена. Какво ли изобщо щеше да представлява този свят, ако нашият милостив Създател не ни даваше постоянно добри идеи? Както ще видим в следващите статии, именно тези идеи са и причината, за да продължаваме да оцеляваме, въпреки сериозните ни отклонения от Божия план за развитието на бизнес дейностите ни.
ІІ. Праведно е богатството, придобито и разходвано, чрез съблюдаване на определени морални правила, представени най-вече /макар и не само/ в притчите на мъдреца Соломон. Библията посочва пет основни морални правила:Първо правило- Трудолюбие /Пр.22:29 и Пр.13:4/Второ правило- Честност /Пр.21:6 и Пр.11:1/Трето правило- Пестеливост /Пр.18:9/. Да не забравяме, че самият Господ Исус ни даде пример за пестеливост, като заповяда да бъдат събрани къшеите хляб, след като беше нахранил огромното множество хора с 5 хляба и 2 риби.Четвърто правило- Умереност и Въздържание /Пр.28:20/. Бог ни е дал силите, за да придобиваме богатство; Бог е истинският Собственик на притежаваното от нас богатство, а ние сме само управители. Затова от нас се очаква да изразходваме богатството си съгласно Божията воля, а не съгласно собствената си преценка! Когато сме благословени с умението да печелим богатство, трябва да си зададем въпроса, каква е волята на Този, Който ни е дал това умение и как Той иска да употребим спечелените пари!Пето правило- Морална чистота във всеки един аспект на християнския ни живот /Пс.119:72/. От Божия г.т. само най-доброто е достатъчно добро. Следователно християнският бизнесмен трябва да бъде за пример във всяко едно отношение.
Ако Бог ни е дал специалната дарба да придобиваме материално богатство и ако искаме да сме сигурени, че сме придобили богатството по Божия, а не по другия начин, ще е добре да си зададем и следните въпроси:
а/ справедлив ли съм спрямо работниците и служителите, които съм наел на работа, като редовно им плащам това, за което сме се договорили /Пр.22:16, Ерем.22:13/?
б/ справедлив ли съм спрямо държавата, в която живея, като си плащам честно данъците, таксите, митата и др. /Марк 12:14,17 и Римл.13:7/?
в/ справедлив ли съм спрямо клиентите и контрагентите си, проявявайки честност и лоялност във взаимоотношенията си с тях /Пр.16:11 и Пр.11:1/?
г/ справедлив ли съм спрямо конкурентите си, или използвам нечестни средства, за да се обогатя за тяхна сметка, като например- ходатайстване от страна на високопоставени приятели, или подкупничество /Пр.11:15 и Йов 15:34/?
Ако Бог ни е показал ясно по някакъв начин, че ни е дал дарбата да придобиваме материално богатство, за да помагаме /дарби на помагания, както са наречени в първото послание на апостол Павел към коринтяните 12:28/, като ни е дал подходящите бизнес идеи и ако се придържаме към посочените морални правила за успех в бизнеса, можем да бъдем сигурни, че спечеленото от нас богатство е от Бог, тъй като самият Той е отговорен и заинтересуван от положителния резултат от нашия бизнес. Тук е нужно да уточним, че за целите на тази тематика, ще разбираме понятието “бизнес” в широкия смисъл на думата. С други думи, условно ще разширим това понятие и за тези случаи, при които един наемен работник продава своята работна сила, или пък едно самонаето лице полага личен труд.
Може би някой ще попита: добре, но как бих могъл сам, със свои собствени сили да се придържам към посочените морални правила? Не е ли това една невъзможна мисия? Истината е, че без свързаност с Господ Исус, всякаква добра мисия е невъзможна, тъй като човек, който живее отделен от Господ Исус, живее неизбежно в грях. “Отделени от Мене, не можете да сторите нищо”, казва нашият Спасител в евангелието от Йоан 15:5б. Малко преди това, обаче, в същия стих, той ни уверява, че “който пребъдва в Него, дава много плод”. В посланието към филипяните, 4:13 апостол Павел твърди, че “за всичко имаме сила чрез Господ Исус, който ни подкрепя”. Знаем, че думата “пребъдвам” означава да остана свързан в жива връзка с дадена личност. Така, че ако ден след ден идвам при Господ Исус, общувайки с Него чрез изучаване на Неговото слово /слушайки по този начин Неговия глас/ и чрез молитва /като по този начин аз Му говоря/, ще мога да “пребъдвам” в Него и да Го опозная от личен опит. Това е и единственият начин да давам много „духовен плод“, защото Той чрез Светия Дух може да произведе Своя плод в моя живот.
Бог е твърде мъдър и знае кое е най-доброто за нас и твърде добър, за да ни лиши от което и да е добро. Той има план за нашия живот, в т.ч. и в частта за нашия бизнес.
Трябва да имаме предвид и това, че страданията и изпитанията, които понасяме в този свят, също могат да бъдат и също са Божие средство за благословение. Йов, например, беше много богат, но суровото изпитание, което трябваше да претърпи, се оказа в крайна сметка благословение за него, защото му помогна да опознае по-добре Бог и Неговия характер /Йов 42:5/. Когато говорим за Божии обещания, не бива да ги вземаме избирателно, а съвкупно, включително и това: ”в света имате скръб”/Йоан 16:33/. Понякога е възможно Бог да допусне неуспех в бизнеса ни, за да ни научи на някоя духовна поука. Ето защо трябва да имаме предвид, че нашият бизнес е средство “за да свети нашата виделина между човеците, та да виждат добрите ни дела и да прославят нашия небесен Отец /Матей 5:16/. С други думи, Бог се интересува повече от нашето духовно състояние, отколкото от нашето материално положение. Бог се интересува повече от нашето отношение към богатството, отколкото от размера на самото богатство. Неправилното отношение към богатството е достатъчен фактор, за да се превърне едно богатство в неправедно. В първа книга на царете, глава 25, ст.2-11 се разказва една история с участието на Давид, преди неговото възцаряване. Той очаква приятелско отношение от страна на един богаташ, на име Навал. Неговото предложение към Навал за проява на милосърдие спрямо войниците на Давид, обаче, се посреща презрително от страна на богатия човек. Вместо да се помоли за Божието ръководство, какво решение да вземе относно предложението на Давид, Навал решава да постъпи с богатството си така, сякаш Бог няма нищо общо с придобиването на това богатство. Много скоро, Навал изгубва живота си, а заедно с това и богатството си. В книгата на пророк Еремия 9:23, Бог заявява, че богатият не бива да се хвали с богатството, което притежава. За съжаление, виждаме юдейският цар Езекия да прави точно тази грешка. Вместо да благодари на Бог за богатството, което е придобил и да попита как мъдро да го използва, той решава да се похвали с притежанията си пред пратениците на вавилонския цар. В резултат на това получава Божия отговор, даден чрез пророк Исая, с който Бог го уведомява, че един ден цялото това богатство ще се пренесе във Вавилон и в царския палат в Ерусалим няма да остане нищо от него. Историята е записана в четвъртата книга на царете, глава 20:12-19. И в двата случая наблюдаваме едно неправилно отношение към богатството. А точно с това неправилно отношение към богатството създаваме проблем както на себе си, така и на Бог.Важно е да запомним следното: праведното богатство се печели по правилния начин, на правилното място, в правилното време и с помощта на правилното отношение към него.
Някой може би ще си зададе следните въпроси: Всичко това е чудесно, но какво да правя аз, след като Бог не ми дава никакви бизнес-идеи? Възможно ли е да живея в нищета и в същото време да имам увереността, че съм богат по отношение на духовните неща?
Днес може и да ни липсват каквито и да било бизнес-идеи, но откъде можем да знаем, какво ще бъде утре? Но дори и утре да живеем в нищета, напълно възможно е да сме богати по отношение на духовните неща. В това ни уверява посланието на Яков 2:5 . Този стих е най-голямото утешение за тези, на които Бог не е решил да повери материални богатства, като същевременно с това ни предпазва от езическата представа, че в християнския ни живот винаги трябва да търсим корелативна зависимост между материалното и духовното богатство. Това не е задължително. Става дума просто за една духовна дарба. Връзката между материалното и духовното богатство съществува единствено на социално ниво, не на индивидуално. Не ни е дадено да знаем всички подробности относно това, защо отделни хора са благословени с дарбата да печелят пари, а други не са. Най-доброто нещо, което можем да направим, задавайки си подобни въпроси, е просто да се доверим на Бога- Той знае какво прави. Когато изучаваме Библията, ние разбираме, че в очите на Бога, праведният бедняк стои по-високо от неправедния богаташ. В Притчи Соломонови 28:6 са записани следните думи: „По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който се криви между два пътя, макар и да е богат.“ Библията определя именно цар Соломон като най-богатия човек, живял някога на земята /Втора книга на летописите 1:12/. В сборника от събрани от него притчи, глава 30:7-9, обаче, цар Соломон включва и едни интересни думи, записани от Агур: „Две неща моля от Тебе, не ми ги отказвай, преди да умра; Отдалечи от мен измамата и лъжата; не ми давай нито сиромашия, нито богатство; храни ме с хляба, който ми се пада; да не би да се преситя и се отрека от Теб и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея, за да открадна и да употребя скверно името на моя Бог“. С мъдростта си Агур е разбирал добре, че колкото и важно да е богатството, има нещо, което е по-важно от него и това е отношението към Този, Който дава това богатство. Тъй като знае, че човек често е склонен да забравя откъде е дошло богатството му, още с влизането си в обещаната земя, еврейският народ е предупреден по следния начин от Бога чрез водача си Мойсей: „и да не би да си кажеш: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. А да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство… /Второзаконие 8:17,18/. В Притчи 10:22, цар Соломон отново подчертава идеята, че богатството от всякакъв вид е дар от Бога, а не продукт на човешкия труд, както е познато в икономическата теория. Ето какво пише той: „Благословението Господне обогатява; и трудът на човека няма да прибави нищо“. Следователно, Библията дефинира богаството като категория, обхващаща всички материални и духовни блага, предоставени от Бог, за да бъдат ползвани от хората. И обратно, Библията не разбира богатството като съвкупност от материални, или духовни блага, които човеците са придобили поради собствените си заслуги. Материалните блага могат да се състоят в къщи, добитък, сребро и злато /Второзаконие 8:12,13/, както и във всякакъв друг вид блага от материален характер. Духовните блага могат да представляват духовни дарби /Първо послание към коринтяните, 12:7-10/, както и всякакъв друг вид блага от нематериален характер. Обстоятелството, че всички тези блага са дар от Бога, а не човешко постижение, предопределя и по-голямата важност на отношението към богатството, в сравнение с размера на самото богатство. Господ Исус е ясен в своето строго предупреждение към всеки човек по отношение на богатството: „Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ /евангелие от Лука 12:15/. Смисълът на човешкия живот не е в това, човек да е богат. Другаде е смисълът на човешкия живот. Въпросът е в това, да се намери правилната употреба на богатството, там, където го има. Едва тогава животът на един богат човек намира смисъла си. По времето на земния живот на Господ Исус се ширела масовата заблуда, че материалното богатство задължително е израз на Божието одобрение, докато бедността- доказателство за проклятие от Божия страна. Една от целите, които Спасителят на човечеството си поставя с притчата за бедния Лазар и богаташа /Лука 16:19-31/ е да опровергае именно тази заблуда. Подобно неправилно схващане се среща и днес в някои християнски среди. Трябва да отбележа и още нещо. Щом сме християни, ние сме последователи на Господ Исус, Който, по Неговите собствени думи, беше толкова материално беден по време на земния си живот, че „нямаше къде глава да подслони“. В същото време, Самият Той ни е предупредил, че „слугата не е по-горен от господаря Си“. Не е логично, в такъв случай, да очакваме, че ще бъде голям броят на истинските християни, които са материално богати и все пак са верни последователи на скромния и беден Спасител на човечеството. Така, че по-логично е да очакваме, че ще са малцина истинските християни, които Бог е надарил със специалната дарба да придобиват материални богатства Не случайно, пак Господ Исус отправя сериозното предупреждение, че е „мъчно нещо богат човек да влезе в Божието царство“.
Обикновено, ние хората свързваме богатството с парите. Причината за това е фактът, че една от функциите на парите е да служат като средство за натрупване на съкровище. Хората са стигнали до този извод поради факта, че от опит са установили ценността на парите в миналото, от една страна, и очакванията, че парите ще продължат да бъдат ценни и в бъдещето, от друга страна. Основната функция на парите, обаче, е да бъдат средство за размяна. Всъщност, ако трябва да дадем определение за парите, то най-точното определение е, че парите са най-много търгуваната стока в дадена обществена система. Кое е дало възможност на парите да станат средство за размяна? Техните собствени потребителски свойства. В Бит. 24:53 четем, че слугата на Авраам дал на Ревека сребърни и златни накити, за да я насърчи по този начин да се омъжи за Исаак. Очевидно е, че изделията от злато и сребро са имали своя собствена потребителна стойност и именно тази потребителна стойност е дала възможност благородните метали да могат да се разменят за други стоки. Икономистите са установили, че това, което е позволило на благородните метали да се превърнат в основно разменно средство, т.е. в пари, е фактът, че те отговарят на петте основни характеристики, които трябва да притежава това основно разменно средство, а именно: делимост, преносимост, трайност, разпознаваемост и оскъдност. След като основната функция на парите е да бъдат средство за размяна, от това следва, че в момента, в който те излязат от процеса на размяната, те вече престават да бъдат пари. Библията ни дава един пример, от който научаваме, че е напълно възможно, при определени обстоятелства, парите да изчезнат от сферата на размяната и по този начин да престанат да бъдат пари. Поне за определено време. Историята е описана в Бит. 47:13-17: „А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяваха от глад. Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб според добитъка ви. И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък“. Ако използваме дефиницията за парите, като най-търгувана стока в дадена обществена система, лесно ще установим, че в условията на глад в Египетската земя, житото се е превърнало в най-търгуваната стока от трите посочени /пари, жито и добитък/. Парите са изчезнали в един момент от процеса на размяната. Те са престанали да бъдат пари. Житото е започнало да изпълнява функцията на пари. Но защо Йосиф, действайки от името на фараона, е решил да разменя жито за пари, а впоследствие да разменя жито за добитък? Защото е имал информация, дадена му лично от Бог, че гладът ще продължи седем години. Тази информация му е дала възможност да прецени три неща: Първо, фараонът и самият той, действайки от негово име, имат на разположение достатъчно жито в наличност, за да преживеят, докато се свършат тези седем години на глад. Второ, житото, с което е разполагал фараонът е било толкова много, че е можело да стигне и за изхранването на добитъка, изместил парите като разменно средство за продажбата на жито. Трето, Йосиф и фараонът са знаели, че след като отминат седемте години, благородните метали отново ще възвърнат своята ценност. От една страна, фараонът не може да изконсумира всичкото количество жито, което притежава. За него тази част от житото, която остава от общото количество, след като се приспадне частта за консумация, определена за него и за семейството му, е с по-малка ценност, в сравнение с парите, които ще получи в замяна и които ще придобият ценност в близкото бъдеще, макар и да нямат тази ценност в настоящето. Остатъчното жито е с по-малка ценност за фараона и от добитъка, който той ще придобие и който ще трябва да изхранва. Тази ценна информация, при тези обстоятелства, е направила сделката изгодна за фараона. Ако информацията беше друга, например, че гладът ще продължи 70 години, изобщо нямаше да има размяна на жито за пари и добитък, т.е. изобщо нямаше да има сделка. При тези обстоятелства, фараонът не би могъл да очаква, че парите и добитъкът ще притежават ценност в бъдещето, а това би направило подобна сделка безсмислена за него. В същото време, за египтяните сделката е била изгодна, тъй като те пък са знаели, че за разлика от парите, житото може да им осигури живот. Знаели са, че е по-добре да продадат добитъка, но да оцелеят, отколкото да го запазят за себе си, но да трябва да го хранят със същото жито, което няма да стигне за тяхната прехрана. Изводът е, че колкото и ценни да са по принцип, в настоящия момент парите са по-малко ценни от житото, тъй като житото е жизнено необходимата стока. По този начин сделката става изгодна и за двете страни. И двете страни заменят нещо, което е по-малко ценно за тях, за нещо, което е по-ценно за тях в техните умове. В крайна сметка, египтяните оценяват богатството с живота, който ще запазят, докато фараонът оценява богатството не само с живота, който ще запази, но и с цялото богатство на Египет, на което ще бъде собственик в момента, в който гладът приключи. Текстовете в Езекиил 7:19 и Софония 1:18 показват, че не само в описания случай в Египет, но и в други периоди от човешката история, благородните метали са губели своята ценност и са преставали да изпълняват ролята на основен посредник в размяната. Наистина, каква полза от сребро и злато в „деня на гнева Господен“? Тогава, каква е ползата и какъв е смисълът от подобно богатство?