СЕДМИЦА ВТОРА / ДЕН ПЪРВИ

НАЧАЛО

През следващите седем дни, любезна душо, наш водач по пътя на покаянието ще бъде самият свети Великомъченик, Божият угодник  Георги. Ще преминем през най-светли и чудни места, земни и небесни, ще чуем неизречени, дивни, спасителни думи, даващи живот, живот вечен. И ако бъдем внимателни ще се завърнем оттам с големи богатства от разум и мъдрост.

Добър път си избрала, душо.

Благословен път ти предстои.

Блажена си, че тръгваш по него, какви милости и щедрости те очакват там!

Поучително видение на свети великомъченик Георги случило се на монах Иоасаф, първия старец от братството

на Иоасафеите

Преди около 130 години в Кесария Кападокийска живял благочестив християнин, който се казвал Георги. Той имал голямо благоговение към свети великомъченик Георги, ­ своя покровител. Имал желание да посети Света Гора Атон, да се поклони на светините и ако намери светогорския живот такъв, какъвто си го представял, да стане монах.

И действително ­ около 1849 година той дошъл на Света Гора. Като обиколил всички манастири, решил да остане в обителта на свети великомъченик Пантелеймон, защото сред нейните населници имало много негови земляци-кападокийци ­ мъдри и добродетелни монаси. Приели Георги в братството и му възложили послушание да се грижи за конака на манастира (т.е. представителството на обителта в Карея).

Отначало послушникът Георги се отличавал с голямо благоговение, не пропускал и усърдно извършвал своето монашеско правило. След две-три години по решение на Духовния събор на манастира бил постриган във велика схима с името Иоасаф и отново го изпратили в Карея на предишното служение.

Докато живял в Карея, той няколко години се придържал към предишния ред в живота си: винаги извършвал монашеското си правило, причастявал се със Светите Христови Тайни и следвал всичко, което предписвали великосхимническите обети. Но след няколко години той, без и сам да разбира това, започнал да се отнася с нерадение към монашеските си задължения и накрая стигнал дотам, че не спазвал не само монашеските обети, но дори общите заповеди за всички християни. Той изгубил предишната си духовна ревност и почти напълно престанал да се моли. Почти не стъпвал на литургия.

От време на време идвал на себе си, спомнял си своето предишно благоговение и живот. Тогава го спохождали тъга и огорчение, обземало го отчаяние, което го измъчвало толкова силно, че не знаел какво да прави. Това се случвало, защото той не се съветвал с никого, във всичко ­ добро или лошо ­ следвал собствената си воля, а след това сатаната го довеждал до отчаяние.

Но като виждал доброто му произволение и онова благоговение, което той още от детството си имал към свети великомъченик Георги, Всеблагият Бог, Който не иска смъртта на грешника, а искал Георги да дойде в познание на истината, да се обърне и да живее вечно, поискал да засвидетелства върху монах Иоасаф Своята блага воля, за да го утеши и да му помогне отново да разпали ревността си по добродетелите.

И така, по Божий промисъл, с монах Иоасаф се случило следното чудо:

През 1854 година той живеел в Карея, в конака на манастира “Свети Пантелеймон”. Било навечерието на празника на свети великомъченик Георги и в конака служели бдение. Монах Иоасаф, завладян изцяло от нерадение и отчаяние, не дочакал даже края на вечернята, излязъл от храма и се прибрал в килията си, за да си почива.

По време на Утренята, когато в храма започнали да четат Шестопсалмието “Слава във висините Богу и на земята мир, в човеците ­ благоволение...”, брат Иоасаф станал от леглото, дошъл в притвора на храма, седнал на една стасидия и започнал да размишлява за въплътеното Домостроителство на Владиката Христос. “Бог като Творец и Създател на всичко съществуващо ­ мислел той, ­ Този, Който с ръцете Си е сътворил човека, е снизходил дотам, че се е въплътил, въчовечил се е, претърпял е хули, плесници, страшни мъчения, бил е разпнат на кръста и е умрял като Човек, възкръснал е в третия ден като Всесилен Бог. Със Своето възкресение Той е освободил човешкия род от страшния ад и отново го е настанил в Рая, в Небесното Царство, като го е възвел там, откъдето го низвергнал. О, колко велики са човеколюбието и милосърдието на Бога към човека!”

Докато отец Иоасаф размишлявал за това, сърцето му изпаднало в умиление. Очите му се напълнили със сълзи, помислите му утихнали, душата му се изпълнила с радост и веселие, умът му се събудил и започнал да извършва молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Брат Иоасаф, без да спира, произнасял и други умилителни думи и молитви и постепенно сърцето му се изпълнило с любов и състрадание към ближните и към целия свят.

Докато се намирал в това състояние, го обхванала толкова силна божествена Любов, че нищо на земята не му било мило. Той поискал да полети и да се издигне към Бога, защото изпитвал неизказана любов и дръзновение към Него. Почувствал как душата му се изпълнила с божествена ревност, а сърцето му пламтяло с огъня на любовта.

Душата му се изпълнила със смирение, той осъзнал, че Бог винаги е заедно с него. Възхищавал се на голямата и неизразима любов на Бога към човека и на това колко се е смирил Бог заради нас.

След това му се сторило, че излиза от храма. А после изведнъж почувствал, че душата му излязла от тялото и се озовала сред прекрасна, безкрайна равнина. Докато вървял през тази равнина, забелязал да се виждат в далечината велико множество хора. Те носели светли одежди, всички били еднакви по възраст и прекрасни на вид. Сияели като слънце и се движели сякаш в някакъв общ ритъм и много бавно.

                   

Увещание

Два са пътищата към Рая - невинността и покаянието.

Но аз не запазих до днес невинността на светото Кръщение и много пъти се лиших от нея и я оскверних. Извърших и много други тежки грехове.

Каех се понякога за тях. Но повече се стремях да избягвам скърбите и търсех наслади и удоволствия.

Ако искам да вляза в рая, по кой от тези два пътя трябва да мина? По пътя на невинността не мога, по пътя на покаянието не искам. Как тогава да се спася?

Плод

Взри се в небето и размисли, като си казваш: там ще бъда във вечни векове, ако се спася.