Евангелията до коледа

Неделя 24 след Петдесетница- 11/19/17Неделя На утренята Ев. Марк. 16:1-8. На литургията Еф. 2:14-22. Ев. Лук. 8:41-56. 
Понеделник 2Сол. 1:1-10. Ев. Лук. 12:13-15:22-31. 
Вторник 2Сол. 1:10-2:2. Ев. Лук. 12:42-48. 
Сряда 2Сол. 2:1-12. Ев. Лук. 12:48-59. 
Четвъртък 2Сол. 2:13-3:5. Ев. Лук. 13:1-9. 
Петък 2Сол. 3:6-18. Ев. Лук. 13:31-35. 
Събота Гал. 1:3-10. Ев. Лук. 9:37-43. 

Неделя 25 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Еф. 4:1-6. Ев. Лук. 10:25-37.
Понеделник 1Тим. 1:1-7. Ев. Лук. 14:12-15.
Вторник 1Тим. 1:8-14. Ев. Лук. 14:25-35
Сряда 1Тим. 1:18-20; 2:8-15. Ев. Лук. 15:1-10.
Четвъртък 1Тим. 3:1-13. Ев. Лук. 16:1-9.
Петък 1Тим. 4:4-8:16. Ев. Лук. 16:15-18; 17:1-4.
Събота Гал. 3:8-12. Ев. Лук. 9:57-62.

Неделя 26 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:1-12. На литургията Еф. 5:9-19. Ев. Лук. 12:16-21.
Понеделник 1Тим. 5:1-10. Ев. Лук. 17:20-25.
Вторник 1Тим. 5:11-21. Ев. Лук. 17:26-37.
Сряда 1Тим. 5:22-6:11. Ев. Лук. 18:15-17:26-30.
Четвъртък 1Тим. 6:17-21. Ев. Лук. 18:31-34.
Петък 2Тим. 1:1-2:8-18. Ев. Лук. 19:12-28.
Събота Гал. 5:22-6:2. Ев. Лук. 10:19-21.

Неделя 27 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:12-35. На литургията Еф. 6:10-17. Ев. Лук. 13:10-17.
Понеделник 2Тим. 2:20-26. Ев. Лук. 19:37-44.
Вторник 2Тим. 3:16-4:4. Ев. Лук. 19:45-48.
Сряда 2Тим. 4:9-22. Ев. Лук. 20:1-8.
Четвъртък Тит. 1:5-2:1. Ев. Лук. 20:9-18.
Петък Тит. 1:15-2:10. Ев. Лук. 20:19-26.
Събота Еф. 1:16-23. Ев. Лук. 12:32-40.

Неделя 28 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:36-53. На литургията Кол. 1:12-18. Ев. Лук. 14:16-24.
Понеделник Евр. 3:5-11:17-19. Ев. Лук. 20:27-44.
Вторник Евр. 4:1-13. Ев. Лк 21:12-19.
Сряда Евр. 5:11-6:8. Ев. Лук. 21:5-7:10-11:20-24.
Четвъртък Евр. 7:1-6. Ев. Лук. 21:28-33.
Петък Евр. 7:18-25. Ев. Лук. 21:37-22:8.
Събота Еф. 2:11-13. Ев. Лук. 13:18-29.


12/24/2017
Неделя 29 след Петдесетница - Неделя на Десетте прокажени

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:1-10. На литургията Кол. 3:4-11. Ев. Лук. 17:12-19.
Понеделник Евр. 8:7-13. Ев. Марк. 8:11-21.
Вторник Евр. 9:8-10:15-23. Ев. Марк. 8:22-26.
Сряда Евр. 10:1-18. Ев. Марк. 8:30-34.
Четвъртък Евр. 10:35-11:7. Ев. Марк. 9:10-16.
Петък Евр. 11:8:11-16. Ев. Марк. 9:33-41.
Събота Еф. 5:1-8. Ев. Лук. 14:1-11.

Библията и богатството

Псалом 33

Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.

Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3. С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4. Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6. Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7. Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8. Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9. Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10. Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11. Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12. Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13. Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14. Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15. нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16. Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
17. Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18. Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19. Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21. Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22. Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23. Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.

ЕВ.М. 7;7-8.

Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който проси приема и който търси намира и който хлопа, ще му се отвори.

1. ЦАР. 2;7.
Господ осиромашава и обогатява.

ПС. 34;9.
Обичайте Господа; защото за онези, които Го обичат няма лишение.

ПС. 22;1.
Господ е Пастир мой; не ще бъда в лишение.

ПС. 2;8.
Поискай от мене и ще ти дам.

ИОВ. 22;25.
И Всесилний ще ти бъде злато, и изобилие от сребро за тебе.

ЕВ.Л. 6;38.
Давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стръсена и препълнена.

Второзаконие 8:18
Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

Псалми 37:16
Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

Псалми 62:10
Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

Притчи 11:28
Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

Притчи 13:8
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Притчи 13:11
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

Притчи 13:22
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

Притчи 14:24
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Притчи 19:4
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Притчи 22:16
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

Еремия 9:23
Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

Марк 10:24
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

1 Тимотей 6:17
На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;

Парите


Дали парите са коренът на всички злини?



„Любовта към парите е коренът на всякакво зло.“ (1 Тимотей 6:10)
КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ ХОРА

Парите са причината за всички злини.
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

„Любовта към парите“, а не самите пари, причинява зло. В библейски времена богатият цар Соломон посочил три зли неща, които често понасят хората, обичащи парите. Безпокойство: „Изобилието на богатия не го оставя да спи.“ (Еклисиаст 5:12) Неудовлетвореност: „Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба.“ (Еклисиаст 5:10) Изкушение да нарушат закона: „Онзи, който бърза да забогатее, няма да остане невинен.“ (Притчи 28:20)

За какво служат парите?



„Парите са защита.“ (Еклисиаст 7:12)
КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ ХОРА

Парите ти носят сигурност и щастие.

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Идеята, че с пари можеш да си купиш щастие и сигурност, е част от „измамливата сила на богатството“. (Марко 4:19) Въпреки това „парите са отговор за всичко“. (Еклисиаст 10:19) Например с пари можеш да си купиш нещата, от които се нуждаеш, за да преживяваш, като храна и лекарства. (2 Солунци 3:12)

Парите също ти помагат да се грижиш за семейството си. Всъщност в Библията се казва: „Ако някой не осигурява нужното за онези, за които трябва да се грижи, и особено за онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата.“ (1 Тимотей 5:8)

Как можеш да използваш мъдро парите?



„[Човек] сяда първо да пресметне разноските.“ (Лука 14:28)
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА

Използвай парите по начин, който Бог одобрява. (Лука 16:9) Мъдро е да ги използваш отговорно и честно. (Евреи 13:18) За да избегнеш бремето на дълговете, не позволявай в живота ти да има „любов към парите“. (Евреи 13:5)

Макар че Библията не осъжда вземането на заеми, тя предупреждава: „Който взема назаем, е роб на заемодателя.“ (Притчи 22:7) Избягвай импулсивните покупки, защото „прибързаният се е устремил към оскъдица“. (Притчи 21:5) Вместо това си ‘отделяй по нещо настрана’ и пести пари за по–важните неща. (1 Коринтяни 16:2)

Библията ни насърчава да даваме. (Лука 6:38) Хората, които искат да са угодни на Бога, имат основателни причини да проявяват щедрост, защото „Бог обича онзи, който дава с радост“. (2 Коринтяни 9:7) Затова нека ‘не забравяме да вършим добро и да споделяме каквото имаме с другите, защото такива жертви са угодни на Бога’. (Евреи 13:16)

Гледната точка на Библията

Дали Бог ни благославя с богатство?

„Благословението Господно обогатява; и трудът на човека не ще притури нищо.“ — ПРИТЧИ 10:22.

ДАЛИ цитираният по–горе библейски стих означава, че Бог благославя служителите си с материално богатство? Някои смятат, че е така. Обърни внимание на думите на един проповедник от Австралийската петдесетна църква: „В книгата [си] ще ви покажа защо се нуждаете от повече пари и освен това как да ги спечелите ... Ако промените начина си на мислене и развиете разумен възглед за парите, вярвам, че ще се радвате на благоденствие и благословия от Бога и никога повече няма да имате финансови затруднения.“

Подобно изказване обаче би означавало, че бедните хора нямат Божието одобрение. Дали материалното благополучие наистина свидетелства за Божията благословия?

Благословени с определена цел

В Библията са записани случаи, в които Бог благославя свои верни служители с богатство. Яков например напуснал дома си само с една тояга, но двайсет години по–късно се върнал с овце, волове и осли колкото за два стана. Според Библията благополучието на Яков било дар от Бога. (Битие 32:10) Друг пример е Йов, който изгубил всичките си притежания, но по–късно Йехова го благословил с „четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици“. (Йов 42:12) Йехова дал на цар Соломон толкова голямо богатство, че славата му се носи до ден днешен. (3 Царе 3:13)

От друга страна, в Библията се съдържат много разкази за верни и послушни поклонници на Бога, които били бедни. Несъмнено Бог не наказвал тези хора с бедност, докато благославял други с благополучие. Тогава каква била Божията цел, когато благославял някои с богатство?

Причините били различни. Материалното състояние на Яков положило основа за възникването на цял един народ в подготовка за идването на обещаното Семе. (Битие 22:17, 18) Благополучието на Йов разсеяло всяко съмнение за това кой докарал нещастие върху него и така осветило името на Йехова. (Яков 5:11) С богатството, което Бог му осигурил, Соломон построил великолепен храм. (3 Царе 7:47–51) Интересно е, че Йехова използвал Соломон да напише от личен опит колко малка е стойността на богатството. (Еклисиаст 2:3–11; 5:10; 7:12)

Как Бог ни благославя?

Исус учел последователите си да гледат разумно на парите, като им казал ‘да не се безпокоят’ за притежанията си. Той разсъждавал с тях, че дори Соломон с всичката си слава не бил облечен толкова добре, колкото полските кремове. Въпреки това Исус казал: „Но ако Бог така облича полската трева, ... не ще ли много повече да облича вас, маловерци?“ Исус уверил последователите си, че ако търсят първо Царството и Божията правда, тогава храната, облеклото и подслонът ще им се прибавят. (Матей 6:25, 28–33) Как се изпълнява това обещание?

Когато бива следван, библейският съвет води най–вече до духовни благословии. (Притчи 10:22) Но носи и други благословии. Например Божието Слово учи християните: „Който е крал, да не краде вече, а по–добре да се труди.“ (Ефесяни 4:28) Там също се казва, че „ленивата ръка докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява“. (Притчи 10:4) Честните и трудолюбиви християни, които следват този съвет, са често предпочитани работници. Това може да е благословия.

Библията също учи християните да избягват диктуваните от алчност залагания, вредното тютюнопушене и опустошителния навик на пиянството. (1 Коринтяни 6:9, 10; 2 Коринтяни 7:1; Ефесяни 5:5) Онези, които следват този съвет, намаляват своите разходи и подобряват здравето си.

По–ценно от сребро и злато

Въпреки всичко материалното състояние не трябва да се смята за единствено доказателство за Божието одобрение и благословии. Например Исус изобличил бедното духовно състояние на някои християни в Лаодикия, като им казал: „Казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ (Откровение 3:17) Обратно на това, Исус казал на бедните в материално отношение, но духовно богати християни в Смирна: „Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат.“ (Откровение 2:9) Тези християни вероятно изпитвали финансови затруднения, тъй като били преследвани заради вярата си, но притежавали богатство много по–ценно от сребро и злато. (Притчи 22:1; Евреи 10:34)

Йехова Бог благославя усилията на тези, които се стремят да вършат волята му. (Псалм 1:2, 3) Дава им сили и възможност да се справят с изпитанията, да се грижат за семейството си и да търсят първо Царството. (Псалм 37:25; Матей 6:31–33; Филипяни 4:12, 13) Затова вместо да гледат на материалните неща като на главна Божия благословия, истинските християни се стремят да „богатеят с добри дела“. Като развиват близки взаимоотношения със Създателя, християните полагат „добра основа за в бъдеще“. (1 Тимотей 6:17–19; Марко 12:42–44)

Библията и богатството

Автор: Стамен Кривошиев
Трябва да не забравяме, че всички библейски християни са призовани да живеят “с всяко слово, което излиза от Божиите уста”. Убеден съм, че нямаме различие в това, че този свят /включващ не само България, но и САЩ, Канада, Нова Зеландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Холандия, Дания, Австралия и т.н./не е нашата родина, защото, според апостол Павел, “нашето гражданство е на небесата” /послание към филипяните 3:20/. Обърнете внимание, че Бог ни предупреждава не само чрез апостол Павел, че нашето отечество е небесното /послание към евреите 11:16/. Същата мисъл е изказана и чрез апостол Петър, който ни нарича “чужденци и пришълци на света” /Първо послание на Петър 2:11/. Колко добре е изразил същата мисъл и християнският писател Макс Лукадо в своя разказ “Дарбата нещастие”! Той е напълно прав, че ако все пак си струва да се безпокоим от нещо, то това е, ако се чувстваме удобно и уютно тук, в този грешен свят! Наясно сме, че не бива да любим този свят и неговите похоти /Първо послание на Йоан 2:15-17/.
Свещеното Писание не осъжда самото материално богатство, а любовта към него, наричайки такава любов- идолопоклонство /послание към колосяните 3:5/. Самият Господ Исус заявява, че е трудна работа богат човек да влезе в Божието царство /евангелие от Марко 10:23/, защото в огромната си част богатите хора имат склонността да уповават на богатството /Марк 10:24/. В Притчи 23:4 мъдрецът ни предупреждава да не се стремим самоцелно към материално богатство. В своята житейска изповед, описана в книгата „Еклесиаст“, цар Соломон ни напомня простичкия факт, че материалното богатство е временно, преходно. В Еклесиаст 5:15,16 четем „Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си. Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?“
Важно е да имаме предвид всички тези обстоятелства, ако наистина сме решили да правим бизнес по определения от Бога начин.
И все пак, макар и да са рядкост, има и такива, които притежават материално богатство и които ще влязат в Божието царство. Това са хора, на които Бог е дал специалната духовна дарба да придобиват богатство, за да се осигуряват средства, с които да се посрещнат нуждите на Божието дело / за строеж на християнски молитвени домове, за печатане и разпространение на Библии и др. християнска литература, за построяване на образователни и здравни заведения , благотворителни цели и др./. Библията разграничава два вида богатство- праведно, чийто източник е Бог /Екл.5:18,19/ и неправедно, т.е. придобито противно на Божията воля /Пр.13:11А/. Практичният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да разграничим праведното от неправедното богатство. Ако знаем как да направим това разграничение, ще можем да разберем откъде е дошло богатството ни- от Бог, или от Неговия противник Сатана. Ще знаем и как можем да придобием праведно богатство, ако сега започваме нашия бизнес. Целта на тази статия е да разгледам богатството от библейска, а не от икономическа г.т. Ще разгледам категорията „богатство“ от икономическа г.т. в статията „Библията и неправедното богатство“. В същата статия ще покажа и основното различие между икономическите теории, основани на светския модернизъм и библейското разбиране на категорията „богатство“. Библията учи да разпознаваме праведното богатство по два критерия:
І. Праведно е богатството, в основата на което стоят идеите, които Бог ни е дал и които отговарят на Неговата воля, изразена чрез Словото Му. Например, всички знаем, че в основата на съвременната компютърна индустрия стои микрочипът, създаден от силиция, който пък от своя страна се съдържа в пясъка. Така, че информационните и комуникационни технологии, на които се радваме днес са основани просто на идеи за използването на нещо, съдържащо се в обикновения пясък, който иначе употребяваме само за строителни цели. По подобен начин стоят нещата и в петролната индустрия. Залежите от петрол са стояли неизползвани в продължение на хилядолетия. Едва след създаването на двигателя с вътрешно горене петролът е намерил своето място като ценност в човешката система от ценности. Благодарение на идеята за създаването на двигателя с вътрешно горене, днес съществува цял един отрасъл, непознат в съвременния си вариант за хората в библейските времена. Какво ли изобщо щеше да представлява този свят, ако нашият милостив Създател не ни даваше постоянно добри идеи? Както ще видим в следващите статии, именно тези идеи са и причината, за да продължаваме да оцеляваме, въпреки сериозните ни отклонения от Божия план за развитието на бизнес дейностите ни.
ІІ. Праведно е богатството, придобито и разходвано, чрез съблюдаване на определени морални правила, представени най-вече /макар и не само/ в притчите на мъдреца Соломон. Библията посочва пет основни морални правила:Първо правило- Трудолюбие /Пр.22:29 и Пр.13:4/Второ правило- Честност /Пр.21:6 и Пр.11:1/Трето правило- Пестеливост /Пр.18:9/. Да не забравяме, че самият Господ Исус ни даде пример за пестеливост, като заповяда да бъдат събрани къшеите хляб, след като беше нахранил огромното множество хора с 5 хляба и 2 риби.Четвърто правило- Умереност и Въздържание /Пр.28:20/. Бог ни е дал силите, за да придобиваме богатство; Бог е истинският Собственик на притежаваното от нас богатство, а ние сме само управители. Затова от нас се очаква да изразходваме богатството си съгласно Божията воля, а не съгласно собствената си преценка! Когато сме благословени с умението да печелим богатство, трябва да си зададем въпроса, каква е волята на Този, Който ни е дал това умение и как Той иска да употребим спечелените пари!Пето правило- Морална чистота във всеки един аспект на християнския ни живот /Пс.119:72/. От Божия г.т. само най-доброто е достатъчно добро. Следователно християнският бизнесмен трябва да бъде за пример във всяко едно отношение.
Ако Бог ни е дал специалната дарба да придобиваме материално богатство и ако искаме да сме сигурени, че сме придобили богатството по Божия, а не по другия начин, ще е добре да си зададем и следните въпроси:
а/ справедлив ли съм спрямо работниците и служителите, които съм наел на работа, като редовно им плащам това, за което сме се договорили /Пр.22:16, Ерем.22:13/?
б/ справедлив ли съм спрямо държавата, в която живея, като си плащам честно данъците, таксите, митата и др. /Марк 12:14,17 и Римл.13:7/?
в/ справедлив ли съм спрямо клиентите и контрагентите си, проявявайки честност и лоялност във взаимоотношенията си с тях /Пр.16:11 и Пр.11:1/?
г/ справедлив ли съм спрямо конкурентите си, или използвам нечестни средства, за да се обогатя за тяхна сметка, като например- ходатайстване от страна на високопоставени приятели, или подкупничество /Пр.11:15 и Йов 15:34/?
Ако Бог ни е показал ясно по някакъв начин, че ни е дал дарбата да придобиваме материално богатство, за да помагаме /дарби на помагания, както са наречени в първото послание на апостол Павел към коринтяните 12:28/, като ни е дал подходящите бизнес идеи и ако се придържаме към посочените морални правила за успех в бизнеса, можем да бъдем сигурни, че спечеленото от нас богатство е от Бог, тъй като самият Той е отговорен и заинтересуван от положителния резултат от нашия бизнес. Тук е нужно да уточним, че за целите на тази тематика, ще разбираме понятието “бизнес” в широкия смисъл на думата. С други думи, условно ще разширим това понятие и за тези случаи, при които един наемен работник продава своята работна сила, или пък едно самонаето лице полага личен труд.
Може би някой ще попита: добре, но как бих могъл сам, със свои собствени сили да се придържам към посочените морални правила? Не е ли това една невъзможна мисия? Истината е, че без свързаност с Господ Исус, всякаква добра мисия е невъзможна, тъй като човек, който живее отделен от Господ Исус, живее неизбежно в грях. “Отделени от Мене, не можете да сторите нищо”, казва нашият Спасител в евангелието от Йоан 15:5б. Малко преди това, обаче, в същия стих, той ни уверява, че “който пребъдва в Него, дава много плод”. В посланието към филипяните, 4:13 апостол Павел твърди, че “за всичко имаме сила чрез Господ Исус, който ни подкрепя”. Знаем, че думата “пребъдвам” означава да остана свързан в жива връзка с дадена личност. Така, че ако ден след ден идвам при Господ Исус, общувайки с Него чрез изучаване на Неговото слово /слушайки по този начин Неговия глас/ и чрез молитва /като по този начин аз Му говоря/, ще мога да “пребъдвам” в Него и да Го опозная от личен опит. Това е и единственият начин да давам много „духовен плод“, защото Той чрез Светия Дух може да произведе Своя плод в моя живот.
Бог е твърде мъдър и знае кое е най-доброто за нас и твърде добър, за да ни лиши от което и да е добро. Той има план за нашия живот, в т.ч. и в частта за нашия бизнес.
Трябва да имаме предвид и това, че страданията и изпитанията, които понасяме в този свят, също могат да бъдат и също са Божие средство за благословение. Йов, например, беше много богат, но суровото изпитание, което трябваше да претърпи, се оказа в крайна сметка благословение за него, защото му помогна да опознае по-добре Бог и Неговия характер /Йов 42:5/. Когато говорим за Божии обещания, не бива да ги вземаме избирателно, а съвкупно, включително и това: ”в света имате скръб”/Йоан 16:33/. Понякога е възможно Бог да допусне неуспех в бизнеса ни, за да ни научи на някоя духовна поука. Ето защо трябва да имаме предвид, че нашият бизнес е средство “за да свети нашата виделина между човеците, та да виждат добрите ни дела и да прославят нашия небесен Отец /Матей 5:16/. С други думи, Бог се интересува повече от нашето духовно състояние, отколкото от нашето материално положение. Бог се интересува повече от нашето отношение към богатството, отколкото от размера на самото богатство. Неправилното отношение към богатството е достатъчен фактор, за да се превърне едно богатство в неправедно. В първа книга на царете, глава 25, ст.2-11 се разказва една история с участието на Давид, преди неговото възцаряване. Той очаква приятелско отношение от страна на един богаташ, на име Навал. Неговото предложение към Навал за проява на милосърдие спрямо войниците на Давид, обаче, се посреща презрително от страна на богатия човек. Вместо да се помоли за Божието ръководство, какво решение да вземе относно предложението на Давид, Навал решава да постъпи с богатството си така, сякаш Бог няма нищо общо с придобиването на това богатство. Много скоро, Навал изгубва живота си, а заедно с това и богатството си. В книгата на пророк Еремия 9:23, Бог заявява, че богатият не бива да се хвали с богатството, което притежава. За съжаление, виждаме юдейският цар Езекия да прави точно тази грешка. Вместо да благодари на Бог за богатството, което е придобил и да попита как мъдро да го използва, той решава да се похвали с притежанията си пред пратениците на вавилонския цар. В резултат на това получава Божия отговор, даден чрез пророк Исая, с който Бог го уведомява, че един ден цялото това богатство ще се пренесе във Вавилон и в царския палат в Ерусалим няма да остане нищо от него. Историята е записана в четвъртата книга на царете, глава 20:12-19. И в двата случая наблюдаваме едно неправилно отношение към богатството. А точно с това неправилно отношение към богатството създаваме проблем както на себе си, така и на Бог.Важно е да запомним следното: праведното богатство се печели по правилния начин, на правилното място, в правилното време и с помощта на правилното отношение към него.
Някой може би ще си зададе следните въпроси: Всичко това е чудесно, но какво да правя аз, след като Бог не ми дава никакви бизнес-идеи? Възможно ли е да живея в нищета и в същото време да имам увереността, че съм богат по отношение на духовните неща?
Днес може и да ни липсват каквито и да било бизнес-идеи, но откъде можем да знаем, какво ще бъде утре? Но дори и утре да живеем в нищета, напълно възможно е да сме богати по отношение на духовните неща. В това ни уверява посланието на Яков 2:5 . Този стих е най-голямото утешение за тези, на които Бог не е решил да повери материални богатства, като същевременно с това ни предпазва от езическата представа, че в християнския ни живот винаги трябва да търсим корелативна зависимост между материалното и духовното богатство. Това не е задължително. Става дума просто за една духовна дарба. Връзката между материалното и духовното богатство съществува единствено на социално ниво, не на индивидуално. Не ни е дадено да знаем всички подробности относно това, защо отделни хора са благословени с дарбата да печелят пари, а други не са. Най-доброто нещо, което можем да направим, задавайки си подобни въпроси, е просто да се доверим на Бога- Той знае какво прави. Когато изучаваме Библията, ние разбираме, че в очите на Бога, праведният бедняк стои по-високо от неправедния богаташ. В Притчи Соломонови 28:6 са записани следните думи: „По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който се криви между два пътя, макар и да е богат.“ Библията определя именно цар Соломон като най-богатия човек, живял някога на земята /Втора книга на летописите 1:12/. В сборника от събрани от него притчи, глава 30:7-9, обаче, цар Соломон включва и едни интересни думи, записани от Агур: „Две неща моля от Тебе, не ми ги отказвай, преди да умра; Отдалечи от мен измамата и лъжата; не ми давай нито сиромашия, нито богатство; храни ме с хляба, който ми се пада; да не би да се преситя и се отрека от Теб и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея, за да открадна и да употребя скверно името на моя Бог“. С мъдростта си Агур е разбирал добре, че колкото и важно да е богатството, има нещо, което е по-важно от него и това е отношението към Този, Който дава това богатство. Тъй като знае, че човек често е склонен да забравя откъде е дошло богатството му, още с влизането си в обещаната земя, еврейският народ е предупреден по следния начин от Бога чрез водача си Мойсей: „и да не би да си кажеш: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. А да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство… /Второзаконие 8:17,18/. В Притчи 10:22, цар Соломон отново подчертава идеята, че богатството от всякакъв вид е дар от Бога, а не продукт на човешкия труд, както е познато в икономическата теория. Ето какво пише той: „Благословението Господне обогатява; и трудът на човека няма да прибави нищо“. Следователно, Библията дефинира богаството като категория, обхващаща всички материални и духовни блага, предоставени от Бог, за да бъдат ползвани от хората. И обратно, Библията не разбира богатството като съвкупност от материални, или духовни блага, които човеците са придобили поради собствените си заслуги. Материалните блага могат да се състоят в къщи, добитък, сребро и злато /Второзаконие 8:12,13/, както и във всякакъв друг вид блага от материален характер. Духовните блага могат да представляват духовни дарби /Първо послание към коринтяните, 12:7-10/, както и всякакъв друг вид блага от нематериален характер. Обстоятелството, че всички тези блага са дар от Бога, а не човешко постижение, предопределя и по-голямата важност на отношението към богатството, в сравнение с размера на самото богатство. Господ Исус е ясен в своето строго предупреждение към всеки човек по отношение на богатството: „Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ /евангелие от Лука 12:15/. Смисълът на човешкия живот не е в това, човек да е богат. Другаде е смисълът на човешкия живот. Въпросът е в това, да се намери правилната употреба на богатството, там, където го има. Едва тогава животът на един богат човек намира смисъла си. По времето на земния живот на Господ Исус се ширела масовата заблуда, че материалното богатство задължително е израз на Божието одобрение, докато бедността- доказателство за проклятие от Божия страна. Една от целите, които Спасителят на човечеството си поставя с притчата за бедния Лазар и богаташа /Лука 16:19-31/ е да опровергае именно тази заблуда. Подобно неправилно схващане се среща и днес в някои християнски среди. Трябва да отбележа и още нещо. Щом сме християни, ние сме последователи на Господ Исус, Който, по Неговите собствени думи, беше толкова материално беден по време на земния си живот, че „нямаше къде глава да подслони“. В същото време, Самият Той ни е предупредил, че „слугата не е по-горен от господаря Си“. Не е логично, в такъв случай, да очакваме, че ще бъде голям броят на истинските християни, които са материално богати и все пак са верни последователи на скромния и беден Спасител на човечеството. Така, че по-логично е да очакваме, че ще са малцина истинските християни, които Бог е надарил със специалната дарба да придобиват материални богатства Не случайно, пак Господ Исус отправя сериозното предупреждение, че е „мъчно нещо богат човек да влезе в Божието царство“.
Обикновено, ние хората свързваме богатството с парите. Причината за това е фактът, че една от функциите на парите е да служат като средство за натрупване на съкровище. Хората са стигнали до този извод поради факта, че от опит са установили ценността на парите в миналото, от една страна, и очакванията, че парите ще продължат да бъдат ценни и в бъдещето, от друга страна. Основната функция на парите, обаче, е да бъдат средство за размяна. Всъщност, ако трябва да дадем определение за парите, то най-точното определение е, че парите са най-много търгуваната стока в дадена обществена система. Кое е дало възможност на парите да станат средство за размяна? Техните собствени потребителски свойства. В Бит. 24:53 четем, че слугата на Авраам дал на Ревека сребърни и златни накити, за да я насърчи по този начин да се омъжи за Исаак. Очевидно е, че изделията от злато и сребро са имали своя собствена потребителна стойност и именно тази потребителна стойност е дала възможност благородните метали да могат да се разменят за други стоки. Икономистите са установили, че това, което е позволило на благородните метали да се превърнат в основно разменно средство, т.е. в пари, е фактът, че те отговарят на петте основни характеристики, които трябва да притежава това основно разменно средство, а именно: делимост, преносимост, трайност, разпознаваемост и оскъдност. След като основната функция на парите е да бъдат средство за размяна, от това следва, че в момента, в който те излязат от процеса на размяната, те вече престават да бъдат пари. Библията ни дава един пример, от който научаваме, че е напълно възможно, при определени обстоятелства, парите да изчезнат от сферата на размяната и по този начин да престанат да бъдат пари. Поне за определено време. Историята е описана в Бит. 47:13-17: „А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяваха от глад. Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом. И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб според добитъка ви. И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък“. Ако използваме дефиницията за парите, като най-търгувана стока в дадена обществена система, лесно ще установим, че в условията на глад в Египетската земя, житото се е превърнало в най-търгуваната стока от трите посочени /пари, жито и добитък/. Парите са изчезнали в един момент от процеса на размяната. Те са престанали да бъдат пари. Житото е започнало да изпълнява функцията на пари. Но защо Йосиф, действайки от името на фараона, е решил да разменя жито за пари, а впоследствие да разменя жито за добитък? Защото е имал информация, дадена му лично от Бог, че гладът ще продължи седем години. Тази информация му е дала възможност да прецени три неща: Първо, фараонът и самият той, действайки от негово име, имат на разположение достатъчно жито в наличност, за да преживеят, докато се свършат тези седем години на глад. Второ, житото, с което е разполагал фараонът е било толкова много, че е можело да стигне и за изхранването на добитъка, изместил парите като разменно средство за продажбата на жито. Трето, Йосиф и фараонът са знаели, че след като отминат седемте години, благородните метали отново ще възвърнат своята ценност. От една страна, фараонът не може да изконсумира всичкото количество жито, което притежава. За него тази част от житото, която остава от общото количество, след като се приспадне частта за консумация, определена за него и за семейството му, е с по-малка ценност, в сравнение с парите, които ще получи в замяна и които ще придобият ценност в близкото бъдеще, макар и да нямат тази ценност в настоящето. Остатъчното жито е с по-малка ценност за фараона и от добитъка, който той ще придобие и който ще трябва да изхранва. Тази ценна информация, при тези обстоятелства, е направила сделката изгодна за фараона. Ако информацията беше друга, например, че гладът ще продължи 70 години, изобщо нямаше да има размяна на жито за пари и добитък, т.е. изобщо нямаше да има сделка. При тези обстоятелства, фараонът не би могъл да очаква, че парите и добитъкът ще притежават ценност в бъдещето, а това би направило подобна сделка безсмислена за него. В същото време, за египтяните сделката е била изгодна, тъй като те пък са знаели, че за разлика от парите, житото може да им осигури живот. Знаели са, че е по-добре да продадат добитъка, но да оцелеят, отколкото да го запазят за себе си, но да трябва да го хранят със същото жито, което няма да стигне за тяхната прехрана. Изводът е, че колкото и ценни да са по принцип, в настоящия момент парите са по-малко ценни от житото, тъй като житото е жизнено необходимата стока. По този начин сделката става изгодна и за двете страни. И двете страни заменят нещо, което е по-малко ценно за тях, за нещо, което е по-ценно за тях в техните умове. В крайна сметка, египтяните оценяват богатството с живота, който ще запазят, докато фараонът оценява богатството не само с живота, който ще запази, но и с цялото богатство на Египет, на което ще бъде собственик в момента, в който гладът приключи. Текстовете в Езекиил 7:19 и Софония 1:18 показват, че не само в описания случай в Египет, но и в други периоди от човешката история, благородните метали са губели своята ценност и са преставали да изпълняват ролята на основен посредник в размяната. Наистина, каква полза от сребро и злато в „деня на гнева Господен“? Тогава, каква е ползата и какъв е смисълът от подобно богатство?

ПРАВИЛО ОТ ОСКВЕРНЕНИЯ

Внегда случится кому искуситися во сне по действу диаволю. Востав от одра, творит поклоны, глаголя:





Боже, милостив буди мне, грешному.

Таже начало обычное.

Приидите, поклонимся Цареви нашему Богу.

Приидите, поклонимся и припадем Христу, Цареви нашему Богу.

Приидите, поклонимся и припадем Самому Христу, Цареви и Богу нашему.

Псалом 50:

Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей, и по множеству щедрот Твоих очисти беззаконие мое. Наипаче омый мя от беззакония моего, и от греха моего очисти мя; яко беззаконие мое аз знаю, и грех мой предо мною есть выну. Тебе Единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих, яко да оправдишися во словесех Твоих, и победиши внегда судити Ти. Се бо, в беззакониях зачат есмь, и во гресех роди мя мати моя. Се бо, истину возлюбил еси; безвестная и тайная премудрости Твоея явил ми еси. Окропиши мя иссопом, и очищуся; омыеши мя, и паче снега убелюся. Слуху моему даси радость и веселие; возрадуются кости смиренныя. Отврати лице Твое от грех моих и вся беззакония моя очисти. Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей. Не отвержи мене от лица Твоего и Духа Твоего Святаго не отыми от мене. Воздаждь ми радость спасения Твоего и Духом Владычним утверди мя. Научу беззаконыя путем Твоим, и нечестивии к Тебе обратятся. Избави мя от кровей, Боже, Боже спасения моего; возрадуется язык мой правде Твоей. Господи, устне мои отверзеши, и уста моя возвестят хвалу Твою. Яко аще бы восхотел еси жертвы, дал бых убо: всесожжения не благоволиши. Жертва Богу дух сокрушен; сердце сокрушенно и смиренно Бог не уничижит. Ублажи, Господи, благоволением Твоим Сиона, и да созиждутся стены Иерусалимския. Тогда благоволиши жертву правды, возношение и всесожегаемая; тогда возложат на oлтарь Твой тельцы.




И тропари сия, глас 7:

Пастырю добрый, душу Твою положивый о нас, / сведый сокровенная, содеянная мною, / Едине Блаже, упаси мя разумом заблуждшаго, / и исхити мя от волка, Агнче Божий, / и помилуй мя.


Отягчен сном уныния, / помрачаюся прелестию греховною: / но даруй ми утро покаяния, / просвещая очи мысленныя, Христе Боже, / просвещение души моея, и спаси мя.

Мглою греховною и сластьми житейскими сплетаем / ум окаянныя души моея, страсти различныя раждает, / и в помысл умиления не приходит. / Но ущедри, Спасе, смирение мое, / и даждь ми помысл умиления, / да и аз спасаем прежде конца воззову благоутробию Твоему: / Господи Христе Спасе мой, / отчаяннаго спаси мя и недостойнаго.


Яко впадый в разбойники, и уязвен, / тако и аз впадох во многия грехи, / и уязвена ми есть душа. / К кому прибегну повинный аз: / токмо к Тебе, милосердому душ Врачу: / излей на мя, Боже, великую Твою милость.

Слава:

Яко блудный сын, приидох и аз, Щедре: / приими мя, Отче, возвращающася, / яко единаго от наемник Твоих, Боже, и помилуй мя.

И ныне,

Богородичен: Избави, Богородице, от обдержащих нас грехов: / яко иного упования вернии не имамы, разве Тебе, / и от Тебе рождшагося Господа.


Таже: Господи, помилуй, 40.


И поклонов 8, с молитвою:


Боже, милостив ми буди, и прости мя, блуднаго, за имя Твое Святое


Посем молитва, святаго Великаго Василия.


Паки запят бых окаянный умом и лукавым обычаем, работая греху. Паки князь тьмы и страстных сладостей родитель, пленена мя сотвори, и якоже раба смиреннаго, того хотением, и желанием плотским работати принуждает мя. И что сотворю, Господи мой, и Избавителю, и Заступниче, уповающим на Тя, аще не к Тебе паки возвращуся и постеню, и милости испрошу о содеянных мною; но боюся и трепещу, да не како всегда исповедаяся, и отступити злых обещаваяся, и на кийждо час согрешая: и не воздав молитвы моея Тебе Богу моему, долготерпение Твое воздвигну к негодованию. И кто стерпит гнева Твоего, Господи; ведый убо множество щедрот Твоих, и пучину человеколюбия Твоего, паки возверзаю себе на милость Твою, и взываю Ти: еже согреших, прости. Помилуй мя, падшаго, даждь ми руку помощи, в тине сластей погруженному. Не остави, Господи, создание Твое растлитися беззаконьми моими и грехи моими, но обычным Твоим милосердием и благостию принуждаем, избави от кала и скверны телесныя и страстных помышлений, оскверняющих всегда душу мою окаянную: се бо, Господи, якоже зриши, несть в ней места чиста, но вся проказися, и все тело объят язва. Сам убо, Человеколюбче, врачу душ и телес, и милости источниче, очисти ту слез моих течением, сих изливая на мя обильно: излей на мя человеколюбие Твое, и даждь ми исцеление и очищение, и исцели сокрушение мое, и не отврати лица Твоего от мене, да не якоже вещь, пояст мя отчаяния огнь, но якоже рекл еси, неложный Боже, яко велия радость бывает на небеси о едином грешнице кающемся, сие сотвори и на мне, грешнем, и не затвори ушию благоутробия Твоего, в молитве покаяния моего, но отверзи их, и яко кадило исправи ту пред Тобою: веси бо немощь естества, Создателю, и удобь поползновение юности, и тяжесть тела, и презираеши грехи, и покаяние приемлеши призывающих Тя истиною. Яко благословися и прославися пречестное и великолепое имя Твое, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь.



Молитва тогожде святаго Василия.



Многомилостиве, нетленне, нескверне, безгрешне Господи, очисти мя, непотребнаго раба Твоего, от всякия скверны плотския и душевныя, и от невнимания и уныния моего прибывшую ми нечистоту, со инеми беззаконии моими, и яви мя нескверна, Владыко, за благость Христа Твоего, и освяти мя нашествием Пресвятаго Твоего Духа: яко да возбнув от мглы нечистых привидений диавольских, и всякия скверны, сподоблюся чистою совестию отверсти скверная моя и нечистая уста, и воспевати всесвятое имя Твое, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь.



Молитва третия.



Господи Боже наш, еже согреших во дни сем словом, делом и помышлением, яко Благ и Человеколюбец прости ми. Мирен сон и безмятежен даруй ми. Ангела Твоего хранителя посли, покрывающа и соблюдающа мя от всякаго зла, яко Ты еси хранитель душам и телесем нашим, и Тебе славу возсылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков. Аминь.


Молитва четвертая, святаго Иоанна Златоустаго.

(24 молитвы, по числу часов дня и ночи)

Господи, не лиши мене небесных Твоих благ.

Господи, избави мя вечных мук.

Господи, умом ли или помышлением, словом или делом согреших, прости мя.

Господи, избави мя всякаго неведения и забвения, и малодушия, и окамененнаго нечувствия.

Господи, избави мя от всякаго искушения.

Господи, просвети мое сердце, еже помрачи лукавое похотение.

Господи, аз яко человек согреших, Ты же яко Бог щедр, помилуй мя, видя немощь души моея.

Господи, посли благодать Твою в помощь мне, да прославлю имя Твое святое.

Господи Иисусе Христе, напиши мя раба Твоего в книзе животней и даруй ми конец благий.

Господи, Боже мой, аще и ничтоже благо сотворих пред Тобою, но даждь ми по благодати Твоей положити начало благое.

Господи, окропи в сердце моем росу благодати Твоея.

Господи небесе и земли, помяни мя грешнаго раба Твоего, студнаго и нечистаго, во Царствии Твоем. Аминь.


Господи, в покаянии приими мя.

Господи, не остави мене.

Господи, не введи мене в напасть.

Господи, даждь ми мысль благу.

Господи, даждь ми слезы и память смертную, и умиление.

Господи, даждь ми помысл исповедания грехов моих.

Господи, даждь ми смирение, целомудрие и послушание.

Господи, даждь ми терпение, великодушие и кротость.

Господи, всели в мя корень благих, страх Твой в сердце мое.

Господи, сподоби мя любити Тя от всея души моея и помышления и творити во всем волю Твою.

Господи, покрый мя от человек некоторых, и бесов, и страстей, и от всякия иныя неподобныя вещи.

Господи, веси, яко творши, якоже Ты волиши, да будет воля Твоя и во не грешнем, яко благословен еси во веки. Аминь.



Молитва пятая, ко Пресвятей Богородице



Пресвятая Владычице моя Богородице, святыми Твоими и всесильными мольбами отжени от мене, смиреннаго и окаяннаго раба Твоего, уныние, забвение, неразумие, нерадение, и вся скверная, лукавая и хульная помышления от окаяннаго моего сердца и от помраченнаго ума моего; и погаси пламень страстей моих, яко нищ есмь и окаянен. И избави мя от многих и лютых воспоминаний и предприятий, и от всех действ злых свободи мя. Яко благословена еси от всех родов, и славится пречестное имя Твое во веки веков. Аминь.



Таже: Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу Тя величаем.


И отпуст:

Молитва от осквернения.


Господи Боже наш, Едине Благий и Человеколюбче, Едине Святый и на святых почиваяй, Иже верховному Твоему апостолу Петру явивый видением, ничтоже скверно, или нечисто мнети, от Тебе сотворенных на пищу и в наслаждение человеком, и сосудом Твоим избранным, апостолом Павлом вся чиста чистым заповедавый: Ты Сам, Владыко Пресвятый призыванием страшнаго и пречистаго Твоего имене, и знамением Честнаго и Животворящаго Креста, благослови и очисти мя, раба Твоего (имярек), оскверншагося от всякаго неприязненнаго духа, от всякаго мечтания и гада ядовитаго, от всякаго беззакония и от всякия лести, от всякаго потвора и от всякия суеты, и от всякаго недуга, и всякия язи, и от всякаго противнаго злодейства диаволя. И ныне, недостойнаго мене, раба Твоего (имярек), сподоби по Твоему милосердию служити пречистым Твоим Тайнам. И прежде очисти ми душу и тело от всякия скверны, и остави всякое прегрешение, вольное и невольное, еже согреших во вся дни живота моего, делом, словом и помышлением, во дни и в нощи, и до нынешняго часа. И даждь ми, Господи, служение сие страшное небесных Чинов, и причастие пречистых Твоих Таин, не в суд, ни во осуждение, но в прощение грехов, и в Духа Святаго пришествие, и живот присносущныя радости, егоже уготовал еси истинным Твоим служебником. Сохрани мя, Владыко Всесильне, от всякаго греха и злобы, соблюди нескверна и непорочна от всякия проказы противнаго диавола, и даждь ми, Господи, служити Тебе в преподобии и правде до последняго дне и часа и скончания моего.


Ты бо еси благословляяй и освящаяй всяческая, Христе Боже наш, и Тебе славу возсылаем со Безначальным Твоим Отцем и с Пресвятым и Благим и Животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Старозаветни молитви

Второзаконие ГЛАВА 32.

Второзаконие 3-24,25

24. Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?
25. Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.

стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят! 

Изход 33-13

и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.
КНИГА НА ПРОРОК ВАРУХА

5. И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му.

6. У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни - срам по лицата, като днес.

Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". (Мк. 12:29).

да те благослови Господ и да те опази! да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува! Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!” (Числ. 6:24-25).

Молитва на иудейския цар Манасия, когато беше

в плен във Вавилон

Господи, Вседържителю, Боже на отците ни, на Авраама, Исаака, Иакова и на тяхното праведно потомство, Който си сътворил небето и земята с всичкото им благолепие. 

Който си свързал морето с думата на Твоята заповед, заключил си бездната и си я запечатал със страшното и славно Твое име, от което всички се боят, и треперят от лицето на силата Ти, защото никой не може да устои пред великолепието на славата Ти, и неизтьрпим е гневът при Твоята заплаха против грешниците! 

Но безмерна и неизследна е милостта на Твоето обещание, защото Ти си Господ всевишен, благ, дълготьрпелив, многомилостив и съжаляващ за човеческите злини. Ти, Господи, по голямата Си благост, си обещал покаяние и прошка на ония, които са Ти прегрешили, и по многото Си щедрости си определил покаяние на грешниците, за спасение. 

И тъй. Господи, Боже на праведните, Ти не си отредил покаяние за праведните - Авраама, Исаака и Иакова, които не съгрешиха пред Тебе, а си отредил покаяние за мене, грешника, защото аз сторих грехове повече от броя на морския пясък. 

Многобройни са моите беззакония, Господи, многобройни са беззаконията ми, и аз не съм достоен да погледна и да видя висината небесна поради многото мои неправди. 

Аз съм прегърбен от многото железни окови, та не мога глава да подигна, и няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе; не изпълних волята Ти, не спазих заповедите Ти, поставих гнусотии и умножих съблазните. 

И сега прекланям колената на сърцето си и Те моля за благост. Съгреших, Господи, съгреших и зная беззаконията си, но прося и Ти се моля: прости ми, Господи, прости ми, и не ме погубвай с беззаконията ми, не ме осъждай в преизподнята. 

Защото Ти си, Боже, Бог на каещите се, и върху ми покажи всичката Си благост, като спасиш мене недостойния по голямата Си милост, и аз ще Те прославям през всички дни на живота си, защото Тебе славят всички сили небесни, и Твоя е славата во веки веков. Амин.

Соломоновата  молитва

4 Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

Господи, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

15 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! – това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.

16 Сега, Господи, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.

17 И така, сега, Господи, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид.

18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; а колко по-малко този дом, който построих!

19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, Господи, Боже мой, така че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към този дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

21 Слушай молбите на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Слушай Ти от местообиталището Си от небето и като слушаш, бъди милостив.

22 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде и се закълне пред жертвеника Ти в Твоя дом,

23 тогава Ти послушай от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконника, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

24 Ако народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, и се обърнат, и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като се помолят пред Тебе в Твоя дом,

25 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им.

26 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се отвърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си.

28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци и гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им – ако се появи между тях каква да е язва или каква да е болест,

29 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от когото и да било човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си и прости, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на човешкия род),

31 за да се боят от Тебе, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

32 А за чужденеца, който още не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца – когато дойдат и се помолят в Твоя дом,

33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички племена на света и да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

34 Ако народът Ти излезе на бой против неприятелите си, където би го пратил Ти, и Ти се помоли, като се обърне към този град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им и защити правото им.

36 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя, далечна или близка,

37 и дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята, където са пленени, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, където са пленени, където са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и молбата им, защити правото им и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе.

40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти и внимателни ушите Ти към молитвата, която се принася на това място.

41 И така, стани сега, Господи Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение и светиите Ти нека се веселят в блага.

42 Господи Боже, недей отблъсква лицето на помазаника Си; помни милостите, които Си показал към слугата Си Давид.

Езекия се помоли

3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе.

молитвата на Явис в 1 ЛЕТОПИСИ 4 : 9 – 10


Господи моля те

„действително да ме благословиш,

да разшириш пределите ми

и ръката Ти да бъде с мене,

да ме пазиш от зло,

за да нямам скръб“

Молитвата на Данаил

"моля Те, Господи, Боже великий и дивний, Който пазиш завет и милост за ония, които Те обичат и които пазят Твоите заповеди!
5. Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби
6. и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната.
7. У Тебе, Господи, има правда, а у нас - срам на лицата, както е днес у всеки иудеин, у жителите на Иерусалим и у цял Израил, и у ближни и далечни, по всички страни, където си ги прокудил за тяхното отстъпление, с което отстъпиха от Тебе.
8. Господи, у нас на лицата има срам, у царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9. А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение, защото ние въстанахме против Него
10. и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да постъпваме по Неговите закони, които ни е дал чрез Своите раби - пророците.
11. И цял Израил престъпи Твоя закон и се отвърна, за да не слуша Твоя глас; и затова върху нас се изляха проклятие и клетва, които са написани в закона на Моисея, раб Божий: защото съгрешихме пред Него.
12. И той изпълни думите Си, що изрече против нас и против нашите съдии, които ни съдеха, като напрати против нас голямо бедствие, каквото не е бивало под небесата и каквото се извърши над Иерусалим.
13. Както е писано в закона Моисеев, тъй ни постигна цялото това нещастие; но не молихме Господа, нашия Бог, за да се отървем от беззаконията си и да разумеем Твоята истина.
14. Господ бдеше над това злощастие и го напрати върху нас: защото праведен е Господ, Бог наш, във всичките Си дела, които върши, но ние не слушахме гласа Му.
15. И сега, Господи, Боже наш, Който изведе народа Си из Египетската земя със силна ръка, и Който яви славата Си, както днес! съгрешихме, постъпвахме нечестиво.
16. Господи! по всичката Твоя правда нека се отвърне гневът Ти и негодуването Ти от Твоя град, Иерусалим, от светата Твоя планина; защото за греховете ни и за беззаконията на бащите ни, Иерусалим и Твоят народ са в поругание у всички, които ни окръжават.
17. И сега чуй, Боже наш, молитвата на Твоя раб и неговото моление и заради Тебе, Господи, погледни със светото Си лице опустошеното Твое светилище.
18. Приклони, Боже мой, ухото Си и чуй, отвори очите Си и погледни нашите опустошения и града, над който се призова Твоето име; защото ние поднасяме моленията си пред Тебе, надявайки се не на нашата праведност, а на Твоето велико милосърдие.
19. Господи, чуй! Господи, прости! Господи, дай внимание и свърши, не бави се заради Тебе Самия, Боже мой, защото Твоето име се призова над Твоя град и Твоя народ!"




ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ

ГЛАВА 1.

"Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!"
10. Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.
11. Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!"

20. Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт.
21. Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
22. Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.

ГЛАВА 3.

1. Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2. Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3. Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4. Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5. загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6. тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7. обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8. и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9. с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10. Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11. изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12. изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13. устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14. Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15. Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16. разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17. И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18. и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19. Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20. Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21. Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22. по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23. то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24. Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25. Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26. Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27. Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28. Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29. Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";
30. подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31. понеже не навеки оставя Господ.
32. Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33. Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34. Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35. кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36. кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37. Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?
38. Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39. За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40. Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42. ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43. Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44. Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45. смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46. Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47. Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.
48. Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49. Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50. докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51. Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52. Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53. захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54. Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".
55. Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56. Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57. Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58. Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59. Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60. Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61. Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62. речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63. Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64. Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65. прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66. преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!

ГЛАВА 5.

1. Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2. нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;
3. останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4. Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5. Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.
6. Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7. Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8. Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9. Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.
10. Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11. Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.
12. Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13. Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14. Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15. Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора' се обърнаха на тъга.
16. Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17. От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18. Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19. Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20. Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21. Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22. Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?

КНИГА НА ТОВИТА 

когато момче и момиче се обичат и искат да се венчаят , но демона им пречи чрез зли обстощтелства

ГЛАВА 3.

1. Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки:
2. праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки!
3. Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе!
4. Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати.
5. И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе.
6. И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.
7. В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини,
8. задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с името ни на едного от тях!
9. Защо нас да бият за тях? Те умряха: иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки!
10. Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята.
11. И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки!
12. И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си;
13. моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори!
14. Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
15. и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат, ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай, та да не слушам вече укори!

ГЛАВА 8.

2. А той, като отиваше, припомни си Рафаиловите думи и взе кадилница, тури сърцето и черния дроб на рибата и покади.
3. Демонът, като подуши тая миризма, избяга в горните страни на Египет, и Ангелът го върза.
4. Когато останаха в стаята двама, Товия стана от постелката и рече: стани, сестро, да се помолим, за да ни помилува Господ.
5. И почна да говори Товия:"благословен Ти, Боже на отците ни, и благословено Твоето свето и славно име вовеки! Да Те благославят небесата и всички Твои творения!

6. Ти сътвори Адама и даде му Ева за помощница, жена му - за подпорка. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: не е добре да бъде човек сам: да сътворим помощник, подобен нему.
7. И сега, Господи, взимам тая моя сестра не по плътска похот, а наистина като жена: благоволи да ме помилуваш и дай ми да остарея с нея!
8. И тя рече с него: амин.

КНИГА НА ПРОРОК ВАРУХА

ГЛАВА 2.

11. И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:
12. ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш!
13. Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна.
14. Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха,
15. та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му.
16. Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй!
17. Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу,
18. но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!
19. Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш;
20. защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците.
21. Тъй казва Господ: наведете рамената си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви;
22. ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,
23. Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.
24. Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.
25. И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание.
26. Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин.
27. Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие,
28. както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки:
29. ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна.
30. Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение,
31. и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, - и ще разумеят, и уши, - и ще чуят.
32. И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име
33. и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа.
34. И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят.
35. И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.

ГЛАВА 3.

1. Господи, Вседържителю, Боже Израилев! утеснена душа и унил дух вика към Тебе:
2. чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;
3. Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.
4. Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.
5. Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,
6. защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!
7. Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.
8. Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.




КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ

ГЛАВА 23.

1. Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.
2. Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми - наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;
3. та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.
4. Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.