Как християнството промени моя живот и се върнах във вярата? Преди всичко искам да кажа ,че в никъкъв случай не чувствам фарисейска гордост от това, че отново повярвах силно в Бог. Доста са моментите и сега когато се чувствам недостоен за Христовата благословия, къде по навици къде от моменти на грях въведен в бързия живот. Но определено мога да кажа че съм доста по-друг човек.
Преди около 30 години баба ми почина и стана голяма каша за делбата на една къщурка и малко дворче. Леля ми предяви претенции че къщата принадлежи на нея понеже гледа баба ми. Някак си веднага я блъсна амнезията и склерозата и забрави че баба ми и гледа дъщерите цели 15 години на пълен пансион.Историята е толкова банална и честа за България че няма нищо уникално в нея. Наследниците са двама братя, тя и майка ми. Когато вуйчовците разбраха намеренията и, влезнаха и заявиха ,че или ще дели наполовина с майка или и те влизат и тя получава 1/4. Мрън ,мрън тя се съгласи. И от тук започна ад под небето....
Първи почина вуйчо Васко от цироза след 6 месеца на легло,после почина вуйчо Митко от сърдечен удар. Майка издържа до много по-късно, но и тя почина от цироза.
Дотук нищо необикновено,нали?
Казват ,че хората които намират магиите, които им са правени са рядко или са надарени със някаква дарба или ги закриля нещо.Аз намерих доста. Както много четатели на тази страница се смеят сега така и аз се смеех когато ги намирах ,защото не вярвах на тези бабини дивитинени. Но нещата взеха да се навръзват доста по късно и аз ще ви изложа факти които ще ви потресат.
Първата магия беше рибарски куки омотани с конци на възли. Намерих ги на дивана под покривалото. Те просто ме убодоха в задника,докато си седнах.Незнаех какво да правя с тях, но си спомних ,че леля беше идвала последна в къщи ,та режих да и върна жеста и ги занесох у тях и ги мушнах под дюшека на едно от леглата и ,без да си имам хабер какво правя освен че смътно се съмнявах. Просто като хлапе в 8 ми клас от яд го направих. Тогава се чувствах много объркан и нищо което правих важно или неважно не вървеше.На всичко отгоре след няколко днихвърлих камък по щъркелите на църквата и счупих едно от стъклата на кубето под което е изографисан Христос. Голям грях-двоен. Един за посегателство върху Храма Господен и втори за опит да убия птиците, а това го има в 10 заповеди. Дявола взе да действа.ТОВА Е ДЯВОЛА
Втората беше доста потресаваща и ме уплаши доста. Черна торбичка с къс от люта чушка,нокът, козина от животно,игла с косъм и свинска мас. Това е циганска магия за смърт. Нея я намерих под изтривалката пред външната врата. Леля дойде до вратата ,аз чух стъпките и, но докато стана и отворя тя беше вече пред блока. Настигнах я и я питах защо не влезе или позвъни ,а тя измрънка нещо. На връщане настъпах изтривалката и там под подутото беше "нейната обич". "Нейна обич"- защото винаги изявяваше, колко много ме обича и как ме е гледала когато съм бил малък. Истината е, че е гледала как да ме затрие.ТОВА Е ДЯВОЛА. Отново и върнах тъпотията, само че отворена -грешка.Трябваше да я изгоря и да хвърля пепелта, в река и то без да я пипам с голи ръце. Тя ме засяка когато се измъквах от терасата и побесня. Тогава много се уплаших и изтичах до един хълм на 2 километра от къщи и се молех на колене на Бога без да знам как да се моля и какво правя. Беше вечер и нещо светна толкова силно пред затворините ми очи, че когато инстинктивно ги отворих, ме заслепи толкова силно че пак ги затворих. Остатъка от ефекта на блясъка беше чаровна брюнетка с дълга тъмна права коса с бяла рокля и светло синя мантия. Светец или ангел беше един Господ знае.Когато отворих пак очи всичко беше изчезнало." Така ми се е сторило." си рекох Това стана толкова бързо, че неможах да си го обясня.. Странното беше ,че това явление ме стресна ,но не ме уплаши,дори ме успокои. На същата нощ сънувах рус ангел с доспехи , къдрава коса но с женски образ в лицето. Като всяко смотано хлапе взех да се надсмивам на тези "глупости" и то ме напусна вече в полусънено състояние. След много години братовчетка ми -дъщерята на леля отишла с едната ми сестра при един циганин Шабана да и бае защото се чувствала кукуригу (както винаги) и той казал на сестра ми ,че има черна магия под прага. Та кукуто с много див ентусиазъм питала сестра ми няколко пъти-"Намерихте ли я, намерихте ли я". Дуки,майка и я намери под прожината на леглото в нейния апартамент. Тая магия не хвана изобщо, но имах видение в съзнанието ,че ще срещна след време жена с 3 деца. нейното лице и това на най-голямото момче ясно се запечата в паметта ми. Нещо като уверение че Бог съществува,когато смирено поисках да ми покаже по някакъв начин, че го има.Минаха много години. Срещнах ги преди миналата коледа и бях шокиран. Те ми бяха клиенти в таксито и жената плачеше ,че никой не искаше да я качи вече половин час защото бяха мургави латинос. През цялото време от 49та улиза до 150та улица по Сентръл Парк Уест по гръбнака си чувствах електричество и се чудех къде съм ги виждал. На ум си казвах ,че тя не знае колко е благословена от Бог. И тези сълзи бяха сълзи на Благословеност вместо на болка.Плати ми с добър бакшиши си отиде. Аз седях пред блока и цели 15 минути в шок. Сградата беше държавна и в нея настаняват защитени свидетели ,които ще свидетелствуват в съд. Нищо не подсказва това , освен една табела ,че имуществото е защитено с камери и решетки до първия етаж и ,че е собственост на Департамента на Правосъдието. явно тази жена беше в много тежка ситуация с тези три деца. Парите и ги занесох в църквата и запалих по една свещ за нея и децата и с молитва.Дано Господ и помогне.ТОВА Е БОГ.
Време мина месец-два и дойде ред на третата магия. Тя беше човка от кукумявка намерена в джоба ми на едно лятно яке. Захвърлих я в една нива- грешка, но си нямах идея какво да правя с това.Ефекта беше силна депресия, за малко да убия без да искам свой съученик на бригадата с една тежка кука за повдигане на казани от парни котели. Имах неприятности с директора на училището и бригадира, защото ме разнесоха пред очите му мъртво пиян в една количка, а аз не пиех тогава.Веднъж да се напия и хоп-издънкаПобоища и дива ярост напудрена с необоснавани комплекси за малоценност. С две думи не бях на себе си изобщо и само към пакости клонях.
Четвъртата магия беше заешка опашка с някакви книги с писания в нея. Нея я метнах в терасата на леля. Това е циганска магия . Бяха я напъхали в един джоб на дънките ми.
После за определено време докато влязъх в казармата нищо не открих. Но разликата в мен беше огромна. Силна агресивност, непонасяне на близките си, изпразних спестовната книжка ,която дядо ми ми направи и това го разгневи и разочарова много. Имаше периоди на тъпи свади ,побоища, депресии и само негативни изгъзици. Пропих, пропуших,депресии, пожари, ...всичко вървеше наопаки освен работа ми. Но тогава преди казармата беше супер дяволско да бъдеш сервитъор- то са лъжи ,измами, интриги с колеги, разправии с клиенти, копнежи по грозни девойки и само арогантност, надутост парвенющина, банални стойки и кретенско държане. С две думи животно ,което сега като си помисля, заслужава пердах където и да иде и никога не е късно да го пребиеш по заслуги.ТОВА Е ДЯВОЛА
Петата магия беше с яица. Две яйца намерени във вграден гардероб в антрето. Този гардероб никога не го отварях, защото имаше само стари дрехи в него. Но някакво любопитство от нимай къде, ме накара да разследвам какво има вътре и хоп скътани дълбоко на един от равтовете две искорубени яйца и нещо тропаше в тях. Пак циганска магия. Тоя боклук Шабанко трябва да е бил доста зает.
Казармата ми беше също идиотска, както бяха всички по комунизма. Но тук за малко да ме бутнат в Дисцип( Дисциплинарен Баталион- ад под небето в каторга) не по заслуги ,а по мръснишки комунистически смотанящини и подмолни гадости на един селяндур, който искаше да си отмъсти за това, че превърнах едно от левите зъбчета на сина му, две години по-голям от мен, в керамично.Всичко това за 3 малки питиета с 3 соди-2.95 лева на стари пари.. Та тоя бурсук решил да използва неговите съселяни в полицията на града и да ме подреди. Тогава служех в секретно поделение на 2ра Противовъздушна Бригада. Ракети, техника, 1ва бойна готовност и темп подобни простотии. Само ,че тъпака не очакваше ,че точно един полицай от неговото село ще предупреди баща ми. Писмо от шефа на ДС в районното, беше пратено до командира на поделението ,че съм негоден да служа в секретно поделение,защото дядо ми бил капиталист ,буржоа и там вие си налучкайте какво още.Веднага след като командира на дивизиона ме изкара пред строя, за да обяви моята съдба в Дисципа, се свързах с майка ми (Бог да я прости) и тя парира всичко за 12 часа с много мощни връзки в МНО. Толкова мощни ,че по заповед на Командира на ВКР(Военно Контра Разузнаване) Генерал Пърмаков, офицер на службата от бригадата дойде на другия ден по време на сутришния строй и дръпна командира пред целия дивизион в щаба. А когато ВКР се появи, лъвовете стават котки. Благодарение на параноята от тези служби. Боко- командира на дивизиона ме извика и ми каза директно с първична простотия-" Ти що не казваш ,че си човек на полковник Христозов ,бе?". Мислех си- " Щом знаеш Христозов, значи той е сметнал да знаеш само него и не ти трябва да знаеш за Пърмаков. Стой си в тъмно. И той ти стига да се насереш." Но на него му казах ,че не обичам да парадирам с връзки иначе щях да си остана в бригадата -"детската градина" както и викаха защото там бяха всички връзкарчета.Имах и възможност, но не ми се изкарваше още година и осем месеца сред мекеренца и парвенюшки синчета и племенничета на генерали и техните любовници. И той го знаеше това.Дори му стана кеф, Веднага усети колко е мъжко неговото поделение и мъжко поделение е мъжко защото има мъжки командир. Истината беше ,че беше натегач и страдаше от параноя понеже беше в пенсионна възраст и деспотична обсебеност синдром на психично отклонение.Какво тия лайнари незнаеха е ,че в селото на майка ми всяка втора къща имаше из минестерствата поне двама синове или дъщери по заслуги на техните бащи-партизани. Всички в това село са роднини и ако не са, то умешени с бракове и шуробаджанащина толкова яко,че няма разбивка.Още незнаеха ,че точно под носа им е моя кръстник Стоян Литов (Господ да го прости, див човек беше, но пич до край)-един от отдела на ДС той беше кум на майка и татко много преди да стане дори и полицай или да се ожени за една много интелигентна, страхотна и свястна жена- Кака Таня, която го сложи в живота.В районото той не взе отношение по въпроса , защото едно идваше от шефа му и второ ме съмнява дали знаеше за плота. Но по късно ме пазеше от тия хиени много яко. Освен това те не смееха вече да си играят с мен. Всички бяха издухани за часове балабар с Керамичното зъбче и неговия олигофрен баща.ТОВА Е БОГ.Тия нещастници са толкова вкаменени в това зъбче, че още продължават да ми кроят шапка. Само ,че имат много здраве от далече. Викат хората " Имат ти зъб" само че керамично а истинското бас държа ,че си го пазят в кибритена кутиика и си го гледат от време на време. Те не са ли проверили колко е по- скъпо едно керамично зъбче сега.....а за няколко да не говорим. И как ще ги плащат на една пъдарска заплата(ако му платят тоя месец или другия, а може и третия) и две пенсиики на 5 човека.Но хора с талант на вродена простотия и основно образование немогат да знаят повече от село-града-работа и сплетни.
Да се върнем отново на темата за магиите.С две думи всичко беше на карък, много унизително и мръсно. Тук там имаше някои бляскав ден ,но не се задържаше за дълго.
След казармата, въпреки че победих всички мои врагове, не можах да се справя с врага в мен. ТОВА Е ДЯВОЛА.Вече бях пълен дебил,смазан, без самочувствие,супер нервен и агресивен и с никакъв късмет в нищо. Това беше бесът вкаран в мен. Дявола.Нямах никакво спокойствие на душата нито нормална мисъл.
Всичко беше до екстримни крайности и всичко беше негативно и лошо.Завързах връзка с едно добро момиче и наистина много го обичах. Но беса в мен не ме остави от дива ревност и стръв за контрол-Синдром на Джезабел. Освен това бесовете ми бяха подпалвани от много хора къде по завист, къде по селска интрига или клевети и гадни нахални сплетни. Влизаха остро и нахално в мен ,влизаха в момичето,сестра и, майка и всичко около нас. Беше много лошо време макар ,че извън града двамата си пеехме с кеф. Останалото беше връзка на инат и на пук на тях и въпреки ,че много пъти се съмнявах в тази връзка и преживяхме големи драми, ние се задържахме докато отидох в Канада и след това. Поклон пред това момиче. Беше солидна в тия мъки като бетон.
После заминах за Канада и се загубих от лицето на леля за цели 15 години.
Веднъж вече забравил нейната "обич" без да искам изхвърлих снимки на сестра ми и двамата и и внуци. Незнам какво ме прихвана , но се уплаших и и звънах да я питам на хубаво ли е или не. Тъпотия пълна . Тя ме пита защо ги изхвърлих , но не дочака отговора и ми затвори телефона. След няколко месеца дойде майка ми в Ню Йорк и между армаганчета -повече сантиментални дрънкулки-Хоп и една кукла сувенир на Български ерген и мома в народна носия от "любимата" ми леля за спомен от България. Това беше шестата магия. Вътре в куклата имаше ходжова магия написана на хартия със стари арабски иероглифи. Забих я някъде по кухнята, но в този апатрамент не можеше да се спи вече. Някави писуканици и гласове на виене, някави разправии с приятелката ми за глупости,изневери ,войни. Всичко се обърна за броени дни. Горката ми майчица се побърка с нас. А допреди тя да дойде всичко си беше нормално.Нормалното остана за броени дни. Тя нямаше проблеми с госпожицата, нито девойката с нея. Дори си излизаха пиеха си кафета и се разхождаха из града с кеф, но между мен и момичето стана отвратително само за броени дни и то за глупости. Майка си замина разбита от нерви ,ние се разделихме с яка драма. Само да последва с още по голяма. След време си загубих работата на която бях 8 години. Започнаха проблеми с бъбреците и здравето ми.Бесът продължаваше доста дълго ,докато не отидох веднъж на църква и то протестантска,после католическа и после какви ли не ,без да си имам представа какво и къде ходя. Но факт е, че винаги след църква се чувствах за определено време по-добре,макар ,че никога не присъствах на литургия ,защото не можах да понасям нищо в църквите.Това е синдром на засегнат или обсебен. Църкви, камбани, литургии, тамяни, кръстове,попове всичко това прави засегнатия супер нервен и нетолерантен. Веднъж стопих свещ и я излях в студена вода . Образ излезе, който много приличаше на леля. Грешка -това действа за кратко и после се връща със сила. Не го правете. И се върна докато реших да се кръстя в православна понеже незнаех дали баба ми ме кръсти или не в католическа църква. Документ- кръщелно не намерихме освен само някакъв смътен спомен ,че ме води на падрето но ,там имаше реване и опъване та незнам със сигурност дали стана нещо там.
След това всичко отшумя и взех да се нормализирам. Започнах да ходя на фитнес,закрепих се с нова приятелка цели 5 години, работата ми беше сносна, но все още имаше следи от нескопосаност и криви късмети.Всичко беше песен докато се върнах в България.
Банално посрещане с много очаквания,лицемерни усмивки и чак сълзи на очите и много кал в ушите.Милото ми, драгото ми,на кака на леля-2-3 дена и после дай пари че мрън за тва и мрън за онова.Всеки идва със списък проблеми и накрая като натиснем 'тотал"- трябваше да им остава парите за ваканцията и да си бия прашките обратно за Щатите. Ааааа- не. Кравата излезе мъжка или ялова. Айде марш, пичку матерну. И тук започна вудо сага яка и дива-2 ри сезон.
Когато се върнах за 2ри път неочаквано леля издебна момент , когато нашите ги нямаше и дойде уж да ме види. Седна до мен на дивана и изведнъж взе да ме гали по главата и галенето се превърна в грубо рошене на косата ми та чак до скубене. Започна с думите" на леля момчето...."Но когато ме оскуба аз се дръпнах и застанах срещу нея. погледа и имаше неоуписуем диаболик вид. Стори ми се ,че очите и бяха леко пожълтяли. Много стрескащ и спичащ поглед. Първоначалната ми реакция беше гняв, но после се обърках защото пред мен седеше 70 годишна жена. Какво да я правя? Но ми направи впечатление увереноста в нея . Ккаво нахалсво , наглост и безцеремоност. Но такива са слугите на сатаната. Скубането беше за цел да ми вземе косми от косата, за да прави магии на тях. Сега вече беше вкарала голямата си дъщеря в играта.
Вече се ожених и впоследствие ми се роди синче. Малката и куку дъщеря се домъкна при раждането и когато медсестрата изкара бебето на терасата в клиниката в Пловдив, за да го видим, Марийка го гледаше доста студено и свирепо. Това също ме бъзна за малко и не обърнах голямо внимание, но медсестрата знаеше какво става и бързо го прибра вътре."Айде стига толкова. Само бащата може да дойде сега за да види майката" ни каза и офейка с детето. Когато реших да го погледна още веднъж тя ми каза , че не е желателно,но може за бързо. " Коя е тази с дългата руса коса?"" Братовчетка ми, защо?" Тя ме погледна укорително, но не каза нищо. По пътя за вкъщи взех да събирам точките, защо ме пита за нея и какво видях. Пръдлата го е уручасвала с поглед. ТОВА Е ДЯВОЛА.Сега стана диво и много сериозно гадно . Нещата стигнаха на много лошо ниво. Господ да ми прости, но исках да и запала русата метла-коса на място.
Вече баща с дете реших да работя много, за да подсигоря новото маамче и принца. Работех 18 часа и спах 3-4. Цяла година докато започнах да разбивам здравето си и спрях през финансовата криза през 2008ма. Нямаше вече смисъл. Тогава се прибрах в България за месец и докато наваксвах със спането. Голямата дъщеря на леля се промъкна в къщи и много смело ми пъхна някакви хартиики с йероглифи под завивката . Това беше седмата магияТогава скочих и я подгоних . Тя счупи рекорда на Бен Джонсън по стълбите надолу цели 3 етажа и се сгуши с уплашена физиономия зад мъжа и. Той пък си взел още един клепар с него. Огледах се наоколо и беше надвечер с много хора на улицата и пред гарата. Не си заслужаваше. След няколко дни дойде леля и с цялото си нахалство същата и щерка.
Преди около 30 години баба ми почина и стана голяма каша за делбата на една къщурка и малко дворче. Леля ми предяви претенции че къщата принадлежи на нея понеже гледа баба ми. Някак си веднага я блъсна амнезията и склерозата и забрави че баба ми и гледа дъщерите цели 15 години на пълен пансион.Историята е толкова банална и честа за България че няма нищо уникално в нея. Наследниците са двама братя, тя и майка ми. Когато вуйчовците разбраха намеренията и, влезнаха и заявиха ,че или ще дели наполовина с майка или и те влизат и тя получава 1/4. Мрън ,мрън тя се съгласи. И от тук започна ад под небето....
Първи почина вуйчо Васко от цироза след 6 месеца на легло,после почина вуйчо Митко от сърдечен удар. Майка издържа до много по-късно, но и тя почина от цироза.
Дотук нищо необикновено,нали?
Казват ,че хората които намират магиите, които им са правени са рядко или са надарени със някаква дарба или ги закриля нещо.Аз намерих доста. Както много четатели на тази страница се смеят сега така и аз се смеех когато ги намирах ,защото не вярвах на тези бабини дивитинени. Но нещата взеха да се навръзват доста по късно и аз ще ви изложа факти които ще ви потресат.
Първата магия беше рибарски куки омотани с конци на възли. Намерих ги на дивана под покривалото. Те просто ме убодоха в задника,докато си седнах.Незнаех какво да правя с тях, но си спомних ,че леля беше идвала последна в къщи ,та режих да и върна жеста и ги занесох у тях и ги мушнах под дюшека на едно от леглата и ,без да си имам хабер какво правя освен че смътно се съмнявах. Просто като хлапе в 8 ми клас от яд го направих. Тогава се чувствах много объркан и нищо което правих важно или неважно не вървеше.На всичко отгоре след няколко днихвърлих камък по щъркелите на църквата и счупих едно от стъклата на кубето под което е изографисан Христос. Голям грях-двоен. Един за посегателство върху Храма Господен и втори за опит да убия птиците, а това го има в 10 заповеди. Дявола взе да действа.ТОВА Е ДЯВОЛА
Втората беше доста потресаваща и ме уплаши доста. Черна торбичка с къс от люта чушка,нокът, козина от животно,игла с косъм и свинска мас. Това е циганска магия за смърт. Нея я намерих под изтривалката пред външната врата. Леля дойде до вратата ,аз чух стъпките и, но докато стана и отворя тя беше вече пред блока. Настигнах я и я питах защо не влезе или позвъни ,а тя измрънка нещо. На връщане настъпах изтривалката и там под подутото беше "нейната обич". "Нейна обич"- защото винаги изявяваше, колко много ме обича и как ме е гледала когато съм бил малък. Истината е, че е гледала как да ме затрие.ТОВА Е ДЯВОЛА. Отново и върнах тъпотията, само че отворена -грешка.Трябваше да я изгоря и да хвърля пепелта, в река и то без да я пипам с голи ръце. Тя ме засяка когато се измъквах от терасата и побесня. Тогава много се уплаших и изтичах до един хълм на 2 километра от къщи и се молех на колене на Бога без да знам как да се моля и какво правя. Беше вечер и нещо светна толкова силно пред затворините ми очи, че когато инстинктивно ги отворих, ме заслепи толкова силно че пак ги затворих. Остатъка от ефекта на блясъка беше чаровна брюнетка с дълга тъмна права коса с бяла рокля и светло синя мантия. Светец или ангел беше един Господ знае.Когато отворих пак очи всичко беше изчезнало." Така ми се е сторило." си рекох Това стана толкова бързо, че неможах да си го обясня.. Странното беше ,че това явление ме стресна ,но не ме уплаши,дори ме успокои. На същата нощ сънувах рус ангел с доспехи , къдрава коса но с женски образ в лицето. Като всяко смотано хлапе взех да се надсмивам на тези "глупости" и то ме напусна вече в полусънено състояние. След много години братовчетка ми -дъщерята на леля отишла с едната ми сестра при един циганин Шабана да и бае защото се чувствала кукуригу (както винаги) и той казал на сестра ми ,че има черна магия под прага. Та кукуто с много див ентусиазъм питала сестра ми няколко пъти-"Намерихте ли я, намерихте ли я". Дуки,майка и я намери под прожината на леглото в нейния апартамент. Тая магия не хвана изобщо, но имах видение в съзнанието ,че ще срещна след време жена с 3 деца. нейното лице и това на най-голямото момче ясно се запечата в паметта ми. Нещо като уверение че Бог съществува,когато смирено поисках да ми покаже по някакъв начин, че го има.Минаха много години. Срещнах ги преди миналата коледа и бях шокиран. Те ми бяха клиенти в таксито и жената плачеше ,че никой не искаше да я качи вече половин час защото бяха мургави латинос. През цялото време от 49та улиза до 150та улица по Сентръл Парк Уест по гръбнака си чувствах електричество и се чудех къде съм ги виждал. На ум си казвах ,че тя не знае колко е благословена от Бог. И тези сълзи бяха сълзи на Благословеност вместо на болка.Плати ми с добър бакшиши си отиде. Аз седях пред блока и цели 15 минути в шок. Сградата беше държавна и в нея настаняват защитени свидетели ,които ще свидетелствуват в съд. Нищо не подсказва това , освен една табела ,че имуществото е защитено с камери и решетки до първия етаж и ,че е собственост на Департамента на Правосъдието. явно тази жена беше в много тежка ситуация с тези три деца. Парите и ги занесох в църквата и запалих по една свещ за нея и децата и с молитва.Дано Господ и помогне.ТОВА Е БОГ.
Време мина месец-два и дойде ред на третата магия. Тя беше човка от кукумявка намерена в джоба ми на едно лятно яке. Захвърлих я в една нива- грешка, но си нямах идея какво да правя с това.Ефекта беше силна депресия, за малко да убия без да искам свой съученик на бригадата с една тежка кука за повдигане на казани от парни котели. Имах неприятности с директора на училището и бригадира, защото ме разнесоха пред очите му мъртво пиян в една количка, а аз не пиех тогава.Веднъж да се напия и хоп-издънкаПобоища и дива ярост напудрена с необоснавани комплекси за малоценност. С две думи не бях на себе си изобщо и само към пакости клонях.
Четвъртата магия беше заешка опашка с някакви книги с писания в нея. Нея я метнах в терасата на леля. Това е циганска магия . Бяха я напъхали в един джоб на дънките ми.
После за определено време докато влязъх в казармата нищо не открих. Но разликата в мен беше огромна. Силна агресивност, непонасяне на близките си, изпразних спестовната книжка ,която дядо ми ми направи и това го разгневи и разочарова много. Имаше периоди на тъпи свади ,побоища, депресии и само негативни изгъзици. Пропих, пропуших,депресии, пожари, ...всичко вървеше наопаки освен работа ми. Но тогава преди казармата беше супер дяволско да бъдеш сервитъор- то са лъжи ,измами, интриги с колеги, разправии с клиенти, копнежи по грозни девойки и само арогантност, надутост парвенющина, банални стойки и кретенско държане. С две думи животно ,което сега като си помисля, заслужава пердах където и да иде и никога не е късно да го пребиеш по заслуги.ТОВА Е ДЯВОЛА
Петата магия беше с яица. Две яйца намерени във вграден гардероб в антрето. Този гардероб никога не го отварях, защото имаше само стари дрехи в него. Но някакво любопитство от нимай къде, ме накара да разследвам какво има вътре и хоп скътани дълбоко на един от равтовете две искорубени яйца и нещо тропаше в тях. Пак циганска магия. Тоя боклук Шабанко трябва да е бил доста зает.
Казармата ми беше също идиотска, както бяха всички по комунизма. Но тук за малко да ме бутнат в Дисцип( Дисциплинарен Баталион- ад под небето в каторга) не по заслуги ,а по мръснишки комунистически смотанящини и подмолни гадости на един селяндур, който искаше да си отмъсти за това, че превърнах едно от левите зъбчета на сина му, две години по-голям от мен, в керамично.Всичко това за 3 малки питиета с 3 соди-2.95 лева на стари пари.. Та тоя бурсук решил да използва неговите съселяни в полицията на града и да ме подреди. Тогава служех в секретно поделение на 2ра Противовъздушна Бригада. Ракети, техника, 1ва бойна готовност и темп подобни простотии. Само ,че тъпака не очакваше ,че точно един полицай от неговото село ще предупреди баща ми. Писмо от шефа на ДС в районното, беше пратено до командира на поделението ,че съм негоден да служа в секретно поделение,защото дядо ми бил капиталист ,буржоа и там вие си налучкайте какво още.Веднага след като командира на дивизиона ме изкара пред строя, за да обяви моята съдба в Дисципа, се свързах с майка ми (Бог да я прости) и тя парира всичко за 12 часа с много мощни връзки в МНО. Толкова мощни ,че по заповед на Командира на ВКР(Военно Контра Разузнаване) Генерал Пърмаков, офицер на службата от бригадата дойде на другия ден по време на сутришния строй и дръпна командира пред целия дивизион в щаба. А когато ВКР се появи, лъвовете стават котки. Благодарение на параноята от тези служби. Боко- командира на дивизиона ме извика и ми каза директно с първична простотия-" Ти що не казваш ,че си човек на полковник Христозов ,бе?". Мислех си- " Щом знаеш Христозов, значи той е сметнал да знаеш само него и не ти трябва да знаеш за Пърмаков. Стой си в тъмно. И той ти стига да се насереш." Но на него му казах ,че не обичам да парадирам с връзки иначе щях да си остана в бригадата -"детската градина" както и викаха защото там бяха всички връзкарчета.Имах и възможност, но не ми се изкарваше още година и осем месеца сред мекеренца и парвенюшки синчета и племенничета на генерали и техните любовници. И той го знаеше това.Дори му стана кеф, Веднага усети колко е мъжко неговото поделение и мъжко поделение е мъжко защото има мъжки командир. Истината беше ,че беше натегач и страдаше от параноя понеже беше в пенсионна възраст и деспотична обсебеност синдром на психично отклонение.Какво тия лайнари незнаеха е ,че в селото на майка ми всяка втора къща имаше из минестерствата поне двама синове или дъщери по заслуги на техните бащи-партизани. Всички в това село са роднини и ако не са, то умешени с бракове и шуробаджанащина толкова яко,че няма разбивка.Още незнаеха ,че точно под носа им е моя кръстник Стоян Литов (Господ да го прости, див човек беше, но пич до край)-един от отдела на ДС той беше кум на майка и татко много преди да стане дори и полицай или да се ожени за една много интелигентна, страхотна и свястна жена- Кака Таня, която го сложи в живота.В районото той не взе отношение по въпроса , защото едно идваше от шефа му и второ ме съмнява дали знаеше за плота. Но по късно ме пазеше от тия хиени много яко. Освен това те не смееха вече да си играят с мен. Всички бяха издухани за часове балабар с Керамичното зъбче и неговия олигофрен баща.ТОВА Е БОГ.Тия нещастници са толкова вкаменени в това зъбче, че още продължават да ми кроят шапка. Само ,че имат много здраве от далече. Викат хората " Имат ти зъб" само че керамично а истинското бас държа ,че си го пазят в кибритена кутиика и си го гледат от време на време. Те не са ли проверили колко е по- скъпо едно керамично зъбче сега.....а за няколко да не говорим. И как ще ги плащат на една пъдарска заплата(ако му платят тоя месец или другия, а може и третия) и две пенсиики на 5 човека.Но хора с талант на вродена простотия и основно образование немогат да знаят повече от село-града-работа и сплетни.
Да се върнем отново на темата за магиите.С две думи всичко беше на карък, много унизително и мръсно. Тук там имаше някои бляскав ден ,но не се задържаше за дълго.
След казармата, въпреки че победих всички мои врагове, не можах да се справя с врага в мен. ТОВА Е ДЯВОЛА.Вече бях пълен дебил,смазан, без самочувствие,супер нервен и агресивен и с никакъв късмет в нищо. Това беше бесът вкаран в мен. Дявола.Нямах никакво спокойствие на душата нито нормална мисъл.
Всичко беше до екстримни крайности и всичко беше негативно и лошо.Завързах връзка с едно добро момиче и наистина много го обичах. Но беса в мен не ме остави от дива ревност и стръв за контрол-Синдром на Джезабел. Освен това бесовете ми бяха подпалвани от много хора къде по завист, къде по селска интрига или клевети и гадни нахални сплетни. Влизаха остро и нахално в мен ,влизаха в момичето,сестра и, майка и всичко около нас. Беше много лошо време макар ,че извън града двамата си пеехме с кеф. Останалото беше връзка на инат и на пук на тях и въпреки ,че много пъти се съмнявах в тази връзка и преживяхме големи драми, ние се задържахме докато отидох в Канада и след това. Поклон пред това момиче. Беше солидна в тия мъки като бетон.
После заминах за Канада и се загубих от лицето на леля за цели 15 години.
Веднъж вече забравил нейната "обич" без да искам изхвърлих снимки на сестра ми и двамата и и внуци. Незнам какво ме прихвана , но се уплаших и и звънах да я питам на хубаво ли е или не. Тъпотия пълна . Тя ме пита защо ги изхвърлих , но не дочака отговора и ми затвори телефона. След няколко месеца дойде майка ми в Ню Йорк и между армаганчета -повече сантиментални дрънкулки-Хоп и една кукла сувенир на Български ерген и мома в народна носия от "любимата" ми леля за спомен от България. Това беше шестата магия. Вътре в куклата имаше ходжова магия написана на хартия със стари арабски иероглифи. Забих я някъде по кухнята, но в този апатрамент не можеше да се спи вече. Някави писуканици и гласове на виене, някави разправии с приятелката ми за глупости,изневери ,войни. Всичко се обърна за броени дни. Горката ми майчица се побърка с нас. А допреди тя да дойде всичко си беше нормално.Нормалното остана за броени дни. Тя нямаше проблеми с госпожицата, нито девойката с нея. Дори си излизаха пиеха си кафета и се разхождаха из града с кеф, но между мен и момичето стана отвратително само за броени дни и то за глупости. Майка си замина разбита от нерви ,ние се разделихме с яка драма. Само да последва с още по голяма. След време си загубих работата на която бях 8 години. Започнаха проблеми с бъбреците и здравето ми.Бесът продължаваше доста дълго ,докато не отидох веднъж на църква и то протестантска,после католическа и после какви ли не ,без да си имам представа какво и къде ходя. Но факт е, че винаги след църква се чувствах за определено време по-добре,макар ,че никога не присъствах на литургия ,защото не можах да понасям нищо в църквите.Това е синдром на засегнат или обсебен. Църкви, камбани, литургии, тамяни, кръстове,попове всичко това прави засегнатия супер нервен и нетолерантен. Веднъж стопих свещ и я излях в студена вода . Образ излезе, който много приличаше на леля. Грешка -това действа за кратко и после се връща със сила. Не го правете. И се върна докато реших да се кръстя в православна понеже незнаех дали баба ми ме кръсти или не в католическа църква. Документ- кръщелно не намерихме освен само някакъв смътен спомен ,че ме води на падрето но ,там имаше реване и опъване та незнам със сигурност дали стана нещо там.
След това всичко отшумя и взех да се нормализирам. Започнах да ходя на фитнес,закрепих се с нова приятелка цели 5 години, работата ми беше сносна, но все още имаше следи от нескопосаност и криви късмети.Всичко беше песен докато се върнах в България.
Банално посрещане с много очаквания,лицемерни усмивки и чак сълзи на очите и много кал в ушите.Милото ми, драгото ми,на кака на леля-2-3 дена и после дай пари че мрън за тва и мрън за онова.Всеки идва със списък проблеми и накрая като натиснем 'тотал"- трябваше да им остава парите за ваканцията и да си бия прашките обратно за Щатите. Ааааа- не. Кравата излезе мъжка или ялова. Айде марш, пичку матерну. И тук започна вудо сага яка и дива-2 ри сезон.
Когато се върнах за 2ри път неочаквано леля издебна момент , когато нашите ги нямаше и дойде уж да ме види. Седна до мен на дивана и изведнъж взе да ме гали по главата и галенето се превърна в грубо рошене на косата ми та чак до скубене. Започна с думите" на леля момчето...."Но когато ме оскуба аз се дръпнах и застанах срещу нея. погледа и имаше неоуписуем диаболик вид. Стори ми се ,че очите и бяха леко пожълтяли. Много стрескащ и спичащ поглед. Първоначалната ми реакция беше гняв, но после се обърках защото пред мен седеше 70 годишна жена. Какво да я правя? Но ми направи впечатление увереноста в нея . Ккаво нахалсво , наглост и безцеремоност. Но такива са слугите на сатаната. Скубането беше за цел да ми вземе косми от косата, за да прави магии на тях. Сега вече беше вкарала голямата си дъщеря в играта.
Вече се ожених и впоследствие ми се роди синче. Малката и куку дъщеря се домъкна при раждането и когато медсестрата изкара бебето на терасата в клиниката в Пловдив, за да го видим, Марийка го гледаше доста студено и свирепо. Това също ме бъзна за малко и не обърнах голямо внимание, но медсестрата знаеше какво става и бързо го прибра вътре."Айде стига толкова. Само бащата може да дойде сега за да види майката" ни каза и офейка с детето. Когато реших да го погледна още веднъж тя ми каза , че не е желателно,но може за бързо. " Коя е тази с дългата руса коса?"" Братовчетка ми, защо?" Тя ме погледна укорително, но не каза нищо. По пътя за вкъщи взех да събирам точките, защо ме пита за нея и какво видях. Пръдлата го е уручасвала с поглед. ТОВА Е ДЯВОЛА.Сега стана диво и много сериозно гадно . Нещата стигнаха на много лошо ниво. Господ да ми прости, но исках да и запала русата метла-коса на място.
Вече баща с дете реших да работя много, за да подсигоря новото маамче и принца. Работех 18 часа и спах 3-4. Цяла година докато започнах да разбивам здравето си и спрях през финансовата криза през 2008ма. Нямаше вече смисъл. Тогава се прибрах в България за месец и докато наваксвах със спането. Голямата дъщеря на леля се промъкна в къщи и много смело ми пъхна някакви хартиики с йероглифи под завивката . Това беше седмата магияТогава скочих и я подгоних . Тя счупи рекорда на Бен Джонсън по стълбите надолу цели 3 етажа и се сгуши с уплашена физиономия зад мъжа и. Той пък си взел още един клепар с него. Огледах се наоколо и беше надвечер с много хора на улицата и пред гарата. Не си заслужаваше. След няколко дни дойде леля и с цялото си нахалство същата и щерка.
-Кажи лелъо, защо си дошла?
-Ти от ни дождаш на село?
-Оти кво да дира на село--и викам.
-Казаа ни чи наш руднинъ ни и направил нящу.-"казал ти е ония измекяр Шабана понеже се чувства спокоен понеже не съм в България. а колко е лесен в гората когато краде нощем дърва, за да ти ги продава. Ама много е лесен "- си мислих аз
- И кво ви и направил тоя ваш руднинъ.?
- Нящу
- Айде гостито свърши, ако има да ми казвате нещо ми го казвайте ако не -лека нощ.
-Ти знайш кво.
- Ааа и как тоя руднинъ ви и направил нящу от 7000 мили.
-Можи можи.
По късно разбрах , че наистина можело, защото за магията няма значение пространството понеже духовете летят по-бързо от скороста на светлината без значение лоши или добри.
Тогава незнам защо се заклех ,че нищо не съм им правил и ги питах кой им казва такива работи. Двете фусти врътнаха си задниците и излязоха. Полудях от гняв.ТОВА Е ДЯВОЛА .На тая братовчетка големия син изпадна в депресия и в други проблеми и лелчето използва това нещастие за да внуши на щерка и ,че аз съм виновен. Как дъщеря не би повярвала на майка си.И всичко след толкова години използва снимките които изхвърлих с един кашон. Та в тоя кашон имаше и мои и на сестра ми снимки и на кой ли не. Но истината е ,че започна да им се връща. А когато някой прави магии се връща тройно не само на поръчителите ,но и на магъосниците, Защото е писано в Библията." Не се занимавайте с такива неща. Не викайте умрелите и не викайте духове" и още " Мое е отмъщението и въздеянието'"-рекъл Бог. И още " тези които проклинате и аз ще ви проклея. За тези които благословите и аз ще ви благословя". Затова един ден паднах на колене и се молих доста емоционално да излекува сина и, защото според мен децата не трябва да се намесват в тези войни, но според тях този код несъществува. Момчето се излекува и е много добре сега. Но техните проблеми несвършиха.И както го раздаваха безцеремонтни и нагли катили така си навлечеха още повече Божия гняв.
При друга ваканциятой предложи да ме закарат със малкия му син на летищрто в София . По пътя спря неочаквано и малкия излезе и отиде до багажника. Магията я намерих още на летището в джоба на куфара ми и я изхвърлих в едно кошче-грешка.Сега вече старата чума е мобилизирала и измила мозъците на целия и род с изключение на един член. Подлост, злопаметност, лъжи , интриги, клюки, манипулации, магии,наглост, сатанизъм- всичко това я доведе до себеунищожаване ,диво грехопадение и разгром. Спасение няма и ако има то ще трябва да се измива с много сълзи. Освен себе си тя повлече много невинни хора в неината бездна. ТОВА Е ДЯВОЛА. И сега започва въздеянието.Бавно и много мъчително. ТОВА Е БОГ.
На другото лято неочаквано сестра ми се обади и ми каза че ще ходим всички на село и ако мога да закарам мъжа на тази "спринтъорка". Каквото било било майната му понеже на мен ми минава всичко много бързо и го качих в колата. По пътя си говорим за сина му и за нас и как нещо не ми се връзва последно време.С работата и здравето и хоп- Пухчо се изтърва.
"Ми той дядо-(калеко-тъщ му) гони баба(леля ми) с нож из двора." Каквоо, калеко....бе тоя ако му лепни леля едно конфу с набъбналия и задник ше го хвърли в комшията бе , батко. Какво говориш" . По едно време нещо ме чукна в ума. Откъде накъде калеко и ножовите му имат нещо общо с нашия разговор за сина му. Отбива темата ли или напротив свързва я повече с недомлъвки и намеци или подсъзнателно. Ако му беше неприятно да говорим за сина му можеше да отбие разговора още в Черничево а не в последното село преди нашето и то наистина му се искаше да разтвари мъката понеже явно му дойде доста и си говореше спокойно без признаци на досада или напрежение.А, аа путаранко малък, къде отиваш.Тогава реших на недомлъвки да не играя още повече ,че това е негова игра.
'Ааа, майчини еб@№чи, на игрички ще си играем така ли. Щом искате да си играем ще си играем. Майка ви да е@а гламава отрепки вмирисани.Калеко,ножове, мрън прън -ясно." Той се спечи от тия думи и до село не каза нищо . Но ясно знаеше че се почна. Не забравят, не спират, не оставят. Колкото повече беля и мръсотии правят толкова повече искат. Вампири на човешко страдание и мъки. ТОВА Е ДЯВОЛА.През всичкото това време майка ми се видя в много тежка ситуация. Диагностираха я с диабет. ТЕ НЕ СПРЯХА. След две години я диагностираха с цироза. Тайно тя започнала да пие на 60 години. Самоунищожение.ТЕ НЕ СПРЯХА ДА ХВЪРЛЯТ МАГИИ ИЗ КЪЩИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА ВРЕМЕ. ТОВА Е ДЯВОЛА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар