Това си е мой псалм, но ако ви хареса си го четете. Може да си го преобразувате специфично за вас.Знам ,че е доста интензивен и смазващ, но е дълбоко покайващ и драстичен.
Неблагодарник съм аз Господи към твоята милост.
От младини ми протягаш ръка за благодат и спасение , но аз я отхвърлих.
Отхвърлих я Господи с маловерие, отхвърлих я Господи с всякакви падения.
Яви ми се Ти с Твоята сила много пъти и Ангели и Светии ми праща за утеха.
Но аз ги отвратих , убидих и изгоних с моята най- долна мерзост.
Те ме избавяха от смърт и гроб, докато аз треперях от страх от враговете ми ,а Ти ме утешаваше.
От зъбите на нечестивите ме изтръгна. Стрелите им отблъсна. Оковите им разчупи.Козните им разнищи и мрежите им скъса,Разби ги и ги разплака. На колене се влачат. В нозете ми се търкаляха, побесняха.
В богата страна ме засели, чашата ми препълни, трапезата ми нареди обилно.
Сърцата на враговете се смалиха изсъхнаха в завист,
Глад ги подгони,болести им връхлетяха, пороци ги смазаха
Бесни се лутаха. Мир не видяха.В земята гният,
Наказа ги заради мене - най- грешният, мерзкият, лукавият и неблагодарният.
Но аз от Теб не се уплаших, а се възгордях безславно, злорадствах, проклинах, упияних се в гордост и арогантност.
.
В твоята сила не вникнах поради заслепена мания
Не Ти благодарих нито веднъж. Не осъзнах Твоята прекомерна милост.
В себелюбието си забравих за Твоята обич, а Ти ме обичаш повече отколкото аз се обичам и мога да се обичам.
Ти ме обичаше дори когато аз сам се мразех.
Угаждаше на капризите ми и пак ме засели сред земи на изобилие с мляко и мед.
Но аз се лених и роптаех отново, унивах и се оправдавах..
Ти ме спаси от врагове жестоки и отровата им обезсили.
Демони прогони и клетви разби.
Когато дъхът ми смърдеше на смърт и сулфат, Ти всели Светия си Дух и ме съживи.
Когато кръвта ми изтече и дробовете ми спряха да дишат, Ти Господи я доля и ми вдъхна Светият ти Дух по Твоето благоволение и велика милост.
Но не намерих сили да променя моите беззакония.
Нито към тебе се обърнах за помощ да ми помогнеш да променя греховното си съществуване.
Мерзък и нищожен съм аз Господи. Неблагодарен и лукав към Теб.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Каква невежест и арогантност нищожна проявих към Теб Всемогъщи.
Когато нечестивци с магии ме проклеха и изпратиха демони за разруха, аз не се обърнах към Тебе Господи, а Ти ме спаси.
Обърнах се към сатаната.
Проклех ги, смазани, сдъфкани, изплюти се лутат, а моето его и гордост растяха..
В сълзи отчаяни се давят. Сломена им душата, гърба им се прекърши. Разбити вият като чакали в ноща. А че са твои чеда , не помислих.
Защо ме обичаш Господи мене непотребния за нищо?
Десет заповеди си ми дал,а аз всички потъпках.
Убидих Твоята сила и Твоето Царство.
С гордост се опих, с гняв се заслепих, зависта ме отрови, алчен станах в похот живях и грешно тяло насищах с лакомия.
Оплетох се в мрежите на лукавия и залинях. Всички твои закони потъпках.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колко пъти съм пренебрегвал твоята благодат Господи.
За да усиля моята мерзост, въвлякох Твоите чеда не веднъж в падение.
Използвах тяхната слабост, любов и ги въвлякох в блудство, разврат,
прелюбодействие, аборти. Разбих им сърцата и помрачих им живота.
Излъгах ги и ги оскверних в беззакония тежки.
На любовта им отвърнах с лукава злоба.
А че са Твои чеда, не помислих.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Ти чу молитвите ми и ми подаде по тях. Молих ти се за син здрав, умен и красив и ти ми го даде.
Молих се за ближни и ти им даде благодат.
Колко пъти се молих да ме избавиш от светски проблеми ? Ти ме послуша.
Защо ме обичаш толкова много, Господи?
Колко много ме обичаш!!!
А аз?
Когато четях Твоите Писания Святи, бях сляп и нехаен.
Когато твоите служители ми говореха, бях глух и надменен.
Когато на сън ми се явиха твоите Ангели, аз ги прогоних.
Когато ме носеше на ръце, изпадах от непокорство и непослушание.
Когато ми даваше мир, аз търсех гняв и война.
Когато ми даваше спасение, аз тичах в бездна.
Ти ми даде светлина ,а аз тичах подир мрака.
Ти ми сочиш рай и благодат на небето и земята, а аз се потопих в гибел с два крака.
Защо ме обичаш толкова много, Господи?
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колко съм безчестен към тебе,Господи?
Ти ме прибра в Своя храм. Изцели ме и ме спаси от лукавия.
На нозе ме изправи. Челото ми вдигна. Помаза го и очите ми светнаха.
Светнаха Господи, но за женска хубост. Сърцето ми Ти успокои, а аз го разтупках от плътски въздишки и страсти.
Женици се навеждат да целуват твоята икона, а аз се взирам зад тях дебелоочие да наситя.
До тук я докарах, Господи.На колене се влача, а носа ми в земята.
Да се вдигна сили няма.
Похотни мисли по време на служба, Господи. Представи си колко съм нагъл.
И то не веднъж скверних Твоята обител, Господи и не в един храм.
Ти ни даваш в Църквата Твоя Свети Дух, а аз за пушек копнея.
Вместо да слушам презвитера, аз го съдех.
Съдех много от твоите хорица навели глава в поклон към Тебе.
Когато аз съм най-много за осъждане.
Но това не е нищо, Господи.
Иконите ти оскверних ,.
На храм прозорец счупих
От иконите на твоята майка Богородица стотинки крадох.
Камбаната биех без причина.
Монах подиграх и му се присмях.
Свещенник молебен ми четеше, а аз го псувах.
Бедни за милост молеха ,а аз ги рогах
Вдовица плачеше,а аз и се присмях.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колкото и да да се опитвам в правия път от тебе посочен , Господи да вървя, поради лукавата ми воля или безволие пак греша.
Постите не спазвам. Защото съм чревоугодник.
Молитви пропускам.Защото съм ленивец.
Възнасям се от тщестлавие и гордост.
Съдя ближните си.А себе си жаля.
Гнева се на братята ми и сестрите ми.А се чудя защо имам толкова врагове , които ме мразят.
Леня се за работа.А искам да живея добре.
Семейството си оставих. А искам да ме обичат.
В прелюбодеяние влезох и в похот престъпих . А се гневя , когато ми изневерят.
Алчност ме обзе и униние ме тресе, защото нямам воля да спазвам твоите закони.
И оправдание нямам , защото сега знам кое е праведно и кое не.
И съжалявам, но пак върша беззакония увлечен от моите страсти.
Аз допускам нечестивия враг да оскверни душата ми.
А той се радва, че ме е заробил.
Изборите ми са болни от към добра воля към твоите учения..
Искам ти благословията , а нищо не правя да я спечеля.
Е това съм аз. Непотребен , слаб и лукав.
Отвратителен съм Господи. Немога да се гледам. Колко съм низък.!
Защо ме обичаш Господи мене непотребния за нищо? Защо?
Сега при Тебе идвам , навеждам се в поклон , но торбата с грехове ми тежи. Не мога да се изправя. Изповядам ги и ги хвърлям, но подир малко пак я пълня.
А като остане излишък ги пазя за после. До часа , когато им дойде сметката и да плащам. Но сили намалят, а товара на безчестието расте.
Затова на Теб се надявам, на неизмерната Ти благост и любов към нас.
На безкрайнаta Tи милост и велико търпение.
Помилуй ме Боже, аз съм съкрушен.
Помилуй ме Боже, аз съм разбит
Помилуй ме Боже, аз съм сломен.
Лукавата воля ме въвежда в грях; но когато съгреша, хвърлям вина на сатаната. Но горко ми! Защото аз сам съм причина за моите грехове. Лукавият не ще ме застави насила да съгреша, греша по своята воля.Горко ми, Господи, колко много съм виновен аз! Горко ми, защото греших и не принесох покаяние!
Неблагодарник съм аз Господи към твоята милост.
От младини ми протягаш ръка за благодат и спасение , но аз я отхвърлих.
Отхвърлих я Господи с маловерие, отхвърлих я Господи с всякакви падения.
Яви ми се Ти с Твоята сила много пъти и Ангели и Светии ми праща за утеха.
Но аз ги отвратих , убидих и изгоних с моята най- долна мерзост.
Те ме избавяха от смърт и гроб, докато аз треперях от страх от враговете ми ,а Ти ме утешаваше.
От зъбите на нечестивите ме изтръгна. Стрелите им отблъсна. Оковите им разчупи.Козните им разнищи и мрежите им скъса,Разби ги и ги разплака. На колене се влачат. В нозете ми се търкаляха, побесняха.
В богата страна ме засели, чашата ми препълни, трапезата ми нареди обилно.
Сърцата на враговете се смалиха изсъхнаха в завист,
Глад ги подгони,болести им връхлетяха, пороци ги смазаха
Бесни се лутаха. Мир не видяха.В земята гният,
Наказа ги заради мене - най- грешният, мерзкият, лукавият и неблагодарният.
Но аз от Теб не се уплаших, а се възгордях безславно, злорадствах, проклинах, упияних се в гордост и арогантност.
.
В твоята сила не вникнах поради заслепена мания
Не Ти благодарих нито веднъж. Не осъзнах Твоята прекомерна милост.
В себелюбието си забравих за Твоята обич, а Ти ме обичаш повече отколкото аз се обичам и мога да се обичам.
Ти ме обичаше дори когато аз сам се мразех.
Угаждаше на капризите ми и пак ме засели сред земи на изобилие с мляко и мед.
Но аз се лених и роптаех отново, унивах и се оправдавах..
Ти ме спаси от врагове жестоки и отровата им обезсили.
Демони прогони и клетви разби.
Когато дъхът ми смърдеше на смърт и сулфат, Ти всели Светия си Дух и ме съживи.
Когато кръвта ми изтече и дробовете ми спряха да дишат, Ти Господи я доля и ми вдъхна Светият ти Дух по Твоето благоволение и велика милост.
Но не намерих сили да променя моите беззакония.
Нито към тебе се обърнах за помощ да ми помогнеш да променя греховното си съществуване.
Мерзък и нищожен съм аз Господи. Неблагодарен и лукав към Теб.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Каква невежест и арогантност нищожна проявих към Теб Всемогъщи.
Когато нечестивци с магии ме проклеха и изпратиха демони за разруха, аз не се обърнах към Тебе Господи, а Ти ме спаси.
Обърнах се към сатаната.
Проклех ги, смазани, сдъфкани, изплюти се лутат, а моето его и гордост растяха..
В сълзи отчаяни се давят. Сломена им душата, гърба им се прекърши. Разбити вият като чакали в ноща. А че са твои чеда , не помислих.
Защо ме обичаш Господи мене непотребния за нищо?
Десет заповеди си ми дал,а аз всички потъпках.
Убидих Твоята сила и Твоето Царство.
С гордост се опих, с гняв се заслепих, зависта ме отрови, алчен станах в похот живях и грешно тяло насищах с лакомия.
Оплетох се в мрежите на лукавия и залинях. Всички твои закони потъпках.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колко пъти съм пренебрегвал твоята благодат Господи.
За да усиля моята мерзост, въвлякох Твоите чеда не веднъж в падение.
Използвах тяхната слабост, любов и ги въвлякох в блудство, разврат,
прелюбодействие, аборти. Разбих им сърцата и помрачих им живота.
Излъгах ги и ги оскверних в беззакония тежки.
На любовта им отвърнах с лукава злоба.
А че са Твои чеда, не помислих.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Ти чу молитвите ми и ми подаде по тях. Молих ти се за син здрав, умен и красив и ти ми го даде.
Молих се за ближни и ти им даде благодат.
Колко пъти се молих да ме избавиш от светски проблеми ? Ти ме послуша.
Защо ме обичаш толкова много, Господи?
Колко много ме обичаш!!!
А аз?
Когато четях Твоите Писания Святи, бях сляп и нехаен.
Когато твоите служители ми говореха, бях глух и надменен.
Когато на сън ми се явиха твоите Ангели, аз ги прогоних.
Когато ме носеше на ръце, изпадах от непокорство и непослушание.
Когато ми даваше мир, аз търсех гняв и война.
Когато ми даваше спасение, аз тичах в бездна.
Ти ми даде светлина ,а аз тичах подир мрака.
Ти ми сочиш рай и благодат на небето и земята, а аз се потопих в гибел с два крака.
Защо ме обичаш толкова много, Господи?
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колко съм безчестен към тебе,Господи?
Ти ме прибра в Своя храм. Изцели ме и ме спаси от лукавия.
На нозе ме изправи. Челото ми вдигна. Помаза го и очите ми светнаха.
Светнаха Господи, но за женска хубост. Сърцето ми Ти успокои, а аз го разтупках от плътски въздишки и страсти.
Женици се навеждат да целуват твоята икона, а аз се взирам зад тях дебелоочие да наситя.
До тук я докарах, Господи.На колене се влача, а носа ми в земята.
Да се вдигна сили няма.
Похотни мисли по време на служба, Господи. Представи си колко съм нагъл.
И то не веднъж скверних Твоята обител, Господи и не в един храм.
Ти ни даваш в Църквата Твоя Свети Дух, а аз за пушек копнея.
Вместо да слушам презвитера, аз го съдех.
Съдех много от твоите хорица навели глава в поклон към Тебе.
Когато аз съм най-много за осъждане.
Но това не е нищо, Господи.
Иконите ти оскверних ,.
На храм прозорец счупих
От иконите на твоята майка Богородица стотинки крадох.
Камбаната биех без причина.
Монах подиграх и му се присмях.
Свещенник молебен ми четеше, а аз го псувах.
Бедни за милост молеха ,а аз ги рогах
Вдовица плачеше,а аз и се присмях.
Неблагодарен бях Господи към твоята милост.
Колкото и да да се опитвам в правия път от тебе посочен , Господи да вървя, поради лукавата ми воля или безволие пак греша.
Постите не спазвам. Защото съм чревоугодник.
Молитви пропускам.Защото съм ленивец.
Възнасям се от тщестлавие и гордост.
Съдя ближните си.А себе си жаля.
Гнева се на братята ми и сестрите ми.А се чудя защо имам толкова врагове , които ме мразят.
Леня се за работа.А искам да живея добре.
Семейството си оставих. А искам да ме обичат.
В прелюбодеяние влезох и в похот престъпих . А се гневя , когато ми изневерят.
Алчност ме обзе и униние ме тресе, защото нямам воля да спазвам твоите закони.
И оправдание нямам , защото сега знам кое е праведно и кое не.
И съжалявам, но пак върша беззакония увлечен от моите страсти.
Аз допускам нечестивия враг да оскверни душата ми.
А той се радва, че ме е заробил.
Изборите ми са болни от към добра воля към твоите учения..
Искам ти благословията , а нищо не правя да я спечеля.
Е това съм аз. Непотребен , слаб и лукав.
Отвратителен съм Господи. Немога да се гледам. Колко съм низък.!
Защо ме обичаш Господи мене непотребния за нищо? Защо?
Сега при Тебе идвам , навеждам се в поклон , но торбата с грехове ми тежи. Не мога да се изправя. Изповядам ги и ги хвърлям, но подир малко пак я пълня.
А като остане излишък ги пазя за после. До часа , когато им дойде сметката и да плащам. Но сили намалят, а товара на безчестието расте.
Затова на Теб се надявам, на неизмерната Ти благост и любов към нас.
На безкрайнаta Tи милост и велико търпение.
Помилуй ме Боже, аз съм съкрушен.
Помилуй ме Боже, аз съм разбит
Помилуй ме Боже, аз съм сломен.
Лукавата воля ме въвежда в грях; но когато съгреша, хвърлям вина на сатаната. Но горко ми! Защото аз сам съм причина за моите грехове. Лукавият не ще ме застави насила да съгреша, греша по своята воля.Горко ми, Господи, колко много съм виновен аз! Горко ми, защото греших и не принесох покаяние!
Няма коментари:
Публикуване на коментар