ДЕН ТРЕТИ / С2

По висящо мостче над страшна пропаст

Вървели доста време и накрая тесният път свършил. Оттук нататък започвали дълбоки пропасти и скали. Страх и трепет обхванал сърцето на монаха Иоасаф, когато те приближили към ръба на бездънна пропаст, тъмна и мрачна. На дължина и широчина тази пропаст била подобна на безбрежно море, а мракът над нея сякаш можел да се пипне с ръка. Зад пропастта, в далечината, се виждала много висока планина, която достигала до небето.

Над пропастта имало тясно мостче, което представлявало кръгъл ствол на дърво, широк колкото човешка длан. Единият край на мостчето бил закрепен там, където свършвал тесният път, а другият достигал до подножието на високата планина. Когато духал вятър, мостчето се люлеело и треперело като лист на дърво.

Страх и трепет обзели Иоасаф, когато разбрал, че за да достигнат до планината на другия край на пропастта, ще трябва да преминат над нея по мостчето.

Тогава неговият дивен водач отново го упрекнал, че е забравил за Иисусовата молитва и че мисли за неща, които всяват в него страх и нерешителност. “Брате, казал той на монах Иоасаф, ­ дай ми ръката си и непрекъснато си казвай Иисусовата молитва, без да мислиш за нищо друго”.

Така, хванати за ръце, те без страх тръгнали над пропастта по моста, който, както казахме, се люлеел и треперел като лист.

Когато достигнали до средата на тъмната пропаст, спътникът на монах Иоасаф му казал: “Тук положи върху себе си знамението на Честния Кръст и призови в молитвата си радостното име на Зарадваната Всесвета Богородица и Приснодева Мария, защото на това място Нейното всесвято име има голяма сила”.

Отец Иоасаф се прекръстил и си казал наум: “Пресвета Богородице, помогни на мен, грешния” и ­ о, чудо! ­ в него придошли толкова сили и дръзновение, че целият страх и трепет изчезнали, въпреки че мостчето продължавало да се клати и трепери.

Като повървели по моста доста дълго време, накрая те преминали пропастта и се озовали в подножието на планината. Спътникът на отец Иоасаф, подтикван от любов, продължавал да го държи за ръка и те вървели, без да се разделят.

Когато започнали да се изкачват нагоре по планината, се оказало, че изкачването е доста трудно и стръмно. Но в същото време било и приятно, защото двете страни на пътя, който водел нагоре, били украсени с прекрасни дървета - маслинови и други ­ и с безброй цветя.

Като стигнали на върха, те се озовали пред големи отворени врати и, като се прекръстили три пъти, влезли през тях. Брат Иоасаф видял, че зад вратите се открива още една светла долина, много по-голяма от първата. Тази долина била подобна на небесната твърд. Нейната красота и привлекателност не могат да се опишат. Няма думи, с които да се предаде красотата на тази долина ­ защото тя не приличала на нищо земно. Видяното от монах Иоасаф не било възможно нито с перо да се опише, нито с разум да се постигне ­ защото колкото по-нататък вървели по тази долина, толкова повече тя го запленявала с хармонията и красотата си и искал да остане там завинаги.

Когато продължили по-нататък, брат Иоасаф видял много хора, облечени в монашески одежди. Но цветът на одеждите не бил черен, а като царска багреница и те сияели като светлина. Лицата на тези хора греели като слънца. Едни от тях били млади, други ­ стари, но всички си приличали по благообразие и красота.

Когато двамата се приближили до тях, те ги посрещнали с голяма радост и любов, и като целували спътника на брат Иоасаф, възклицавали: “Радвай се, великомъчениче Георгие, възлюбени на Христа!” В отговор преизпълненият със светлина ангелоподобен спътник на отец Иоасаф ги приветствал така: “Радвайте се и вие, възлюбени на Христа преподобни отци!”

Поучение за суетността на света и за помненето на смъртта

Тогава те се обърнали към брат Иоасаф и започнали да му говорят така: “Брате, ако човек придобие целия свят, но навреди на душата си, нима това ще му е от полза? Ако поживееш в света сто, двеста или даже хиляда години, ако се насладиш на всички лъжливи блага на земния живот, ако притежаваш цялото злато, сребро, скъпоценни камъни и бисери, но ето че настъпи страшният час на срещата ти със смъртта, времето на разлъка на душата ти с тялото, тогава с какво ще ти помогнат всички натрупани богатства? Къщите, дворците, придобивките, званията и чиновете - светски, воински и църковни? В онзи час и миг, когато душата ти напуска тялото, нито едно от тези неща няма да ти помогне и да ти принесе полза. Всичко това ще заприлича на сянка, на образ, който преминава и изчезва, както за това говори и нашият Бог - Светият Дух: Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то. И сега какво да очаквам. Господи? надеждата ми е на Тебе (Пс. 38:7, 8).

Затова, брате, остави нехайството и се върни към своя предишен добродетелен живот, който беше изпълнен с благоговение, умиление и смирение - та като благоугодиш на Бога, да се удостоиш да дойдеш тук завинаги, в този блажен живот, който ти вече се удостои да видиш по милостта на твоя небесен покровител ­ великомъченика Георги, който толкова силно те обича. Той те доведе тук, за да видиш ония дивни и превесели небесни и райски красоти, които Владиката Христос дарява на тези, които от любов към Него се лишават от временните и измамни земни блага, които всички хора, искат или не, ще оставят рано или късно.

Чедо Христово и брате наш, не предпочитай временното пред вечното. Да не те овладее нерадението или леността, не спирай духовната си борба, която ти дарява Христовата любов.

Не предпочитай любовта към измамния свят, която ще те доведе до грях, а грехът ще те низвергне в ада, в погибел и разрушение, където заедно с началника на злобата ­ дявола, вечно ще гориш в неугасимия огън.

Нямаш право за това, и не само ти, но и всеки християнин, защото Владиката Христос ни изкупи със Своята Честна и Всесвята Кръв, Която Той проля за нас на Кръста. Не огорчавай Бога, нашия Спасител и Избавител, и не радвай пагубния разрушител на човешкия живот и душегубител сатаната.

Ако искаш и ние да не преставаме да молим Триипостасния Бог за твоето спасение и за спасението на всички хора, изправи своя живот. Като направиш това, ще зарадваш Бога и нас, които обичаме всички хора и искаме всички вие да дойдете тук - в Рая, в Небесното Царство”.

След това те се обърнали към спътника на монах Иоасаф и казали: “Мъчениче Христов и обичан от всички нас, Георгие! Вземи върху себе си грижата за тази душа, за да я представиш на Царя на всички, тъй като имаш голямо дръзновение пред Него”.

Тогава брат Иоасаф и спътникът му си тръгнали от това място и продължили по-нататък. След всичко, което чул, брат Иоасаф познал своя водач - това бил неговият свят покровител великомъченик Георги. Иоасаф си спомнил думите, които великомъченикът му казал, докато преминавали през първата равнина: “Аз ще го заведа при Царя, защото той изпитва особена любов към мене”. Спомнил си също и това, че като дошъл на Светата Гора Атон, молел свети Георги да бъде застъпник за неговото спасение пред Владиката Христос. Припомнил си още, че когато призовавал помощта на великомъченика Георги, той видял много чудеса. Докато си спомнял всичко това, монах Иоасаф почувствал как душата му се преизпълнила с духовна любов. И като не можел повече да се сдържи, приближил се до спътника си, светия великомъченик Георги, и го прегърнал. И дълго те въздавали целования един на друг.

Висшият монашески чин

Те вървели още дълго през прекрасната равнина, когато монах Иоасаф видял друго множество хора, също в монашески одежди, още по-славни и по-сияйни, отколкото онези, които срещнали по-рано. Но на брой те били по-малко от предишните.

“Угодниче Божий ­ попитал монах Иоасаф своя спътник - кои са тези хора и какви са техните подвизи в земния живот, че са се удостоили с по-голяма слава от предишните монаси?” Светецът отговорил: “Брате, това са съвременните монаси, от последните времена, които са се подвизавали без духоносни старци, но доброволно са се постарали да подражават на живота на предишните древни монаси. Те възрадваха Бога подобно на своите предшественици и затова Господ ги прослави навеки тук”.

Брат Иоасаф попитал: “Днес е изгубена дори следата на добродетелта, как може в света още да се намират избрани люде ­ подобни на тези?” ­ “Брате Иоасафе ­ отговорил великомъченикът, ­ днес в света има съвсем малко такива избраници. Но за разлика от преди, който в днешно време придобие дори и малка добродетел, който търпи според силите си немощите на своя брат, никого не осъжда и за всичко благодари на Бога - такъв “по-голям ще се нарече в Царството Небесно”.

“Днес, брате ­ продължил свети Георги, ­ добрият пример е изгубен, няма назидание. А злото, гордостта, житейското тщеславие, разтлението и безсрамието са се умножили. И където и да отидеш, накъдето и да се обърнеш, навсякъде виждаш само съблазън.

Истината е изгубена, господства лъжата, увеличи се несправедливостта, разните видове безчестие и злоумисъл. От устата и сърцата на хората престана да излиза Божието слово. Вместо славословие към Бога се умножава сквернословието и развращаването на нравите. Охладня любовта и грижата за ближния, насаждат се омраза, злоба, насилие и други подобни пороци.

И както казва Свещеното Писание, всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро (Пс. 13:3). Следователно онези, които възрастват в добродетелите, днес са твърде малко и тези хора правят добро по своето собствено благо и добро желание. Те получават вечно въздаяние и Всеблагият Бог ги прославя повече, отколкото древните светии, които са имали гореща вяра и не са се сблъсквали лице в лице със злото, което днес надхвърля всяка мяра.

Затова всички, които желаят спасението на  душата си, и най-вече тези, които от любов към Христа са оставили света и суетните светски блага, но следват високия идеал на истинското монашество, трябва да се сродят с молитвата и с помненето на смъртта. А Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”, не трябва да слиза от устата им. Тя трябва да бъде съединена с диханието им. Ден и нощ те трябва да молят Владичицата Богородица и всички Светии да се застъпват за душевното им спасение, защото много може молитвата на Майката за благосърдието на Владиката и още голяма сила има усърдната молитва на праведника (Иак. 5:16)”.

Като казал това на брат Иоасаф, свети Георги го повел по-нататък, към Царя.

Като продължили да вървят на изток, те отдалеч видели голямо здание, подобно на величествен дворец. Стените на този дворец били много високи. Те били направени от чисто злато и със сиянието си осветявали цялата долина наоколо.

Заслепен от тази сладостна и прекрасна светлина, брат Иоасаф попитал: “Свети Георгие, какъв е този дворец там, в далечината?” ­ “Това е дворецът на Единия Цар - отговорил светецът, ­ и ние скоро ще стигнем там”.

Когато наближили двореца, пред входа ги посрещнали високопоставени, славни мъже, всичките светли и подобни на Ангели. Като приветствали свети Георги и брат Иоасаф с целование в Христа, те ги въвели в палата, който сияел със скъпоценни камъни и злато. Бисерите и елмазите блестели и излъчвали сладка и прекрасна светлина. Вдясно от входа бил изобразен образът на нашия Господ Иисус Христос, а отляво ­ седяща на престол ­ нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария.

Този палат бил пълен с неизброимо множество хора в монашески одежди, сияещи с ослепителна светлина и в неописуема слава. В ръцете си тези хора държали кръстове и клонки, които излъчвали упоително благоухание.

Всички те заедно със свети Георги вдигнали брат Иоасаф на ръце и като застанали пред иконата на Христос и на Божията Майка, започнали да пеят “Достойно ест”... Тяхното пеене било толкова сладко и прекрасно, че на брат Иоасаф му се искало то никога да не свършва. После, като се прекръстили, тези благословени свети хора се поклонили на светите образи на Христа и на Пресвета Богородица и казали на монаха: “Брате, всичко, което виждаш, се прави заради тебе. Постарай се да станеш добър, достоен и усърден монах, за да дойдеш тук колкото е възможно по-скоро”. После всички светии си отишли, като оставили свети Георги и брат Иоасаф сами. Внезапно се отворила една голяма врата и зад нея се чул нечий сладък глас: “Велика е Твоята милост, Господи, към синовете човешки”. И тогава брат Иоасаф видял това, което, както пише апостол Павел, “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9). Той видял голяма и прекрасна църква, която е невъзможно да се опише на човешки език.

В средата на църквата бил поставен висок и много величествен престол, направен сякаш от разпалени въглени. Сиянието, което се излъчвало от този престол, превъзхождало слънчевата светлина. На престола седял Царят на Славата, а около Него стоели неизброимо множество хора във воински одежди, сияещи като мълнии. Царят бил такъв, какъвто се изобразява на иконите Владиката Христос. На главата Си имал венец, украсен със скъпоценни камъни, всеки от които бил подобен на блестяща мълния.

Красотата на Господнето лице не е възможно да се опише. Най-прекрасният от синовете човешки - наистина тези думи не могат да се обяснят! Само онзи, който се е удостоил да види красотата на Господа, може да постигне техния смисъл.

Увещание

Ако вляза в Рая:

Ще имам всички блага без никакво зло, ще се радвам без никаква печал. О, колко голяма ще бъде утехата ми, радостта и веселието ми.

Ще имам всички блага и ще се възрадвам заедно с Иисуса Христа, Пресвета Богородица, Ангелите и всички светии. Славно и прекрасно ще е това съгласие.

Ще се радвам вечно без беди и страх, които да нарушават тази радост. О, радост неизказана!

Плод

Във всяка скръб или радост си припомняй за рая и като ги сравняваш с него ще се научиш да презираш всички земни блага и да претърпяваш всички изпитания и страдания.