ПОСЛЕСЛОВ

Знак на  истинско покаяние е това ­ да оставим греха и да изправим живота си.

Нека да се каем не мечтателно, а на дело ­ с твърдост и постоянство, без самооправдание и себежалене. Истинското покаяние е не само намразване на греха и греховните разположения, но и утвърждаване на душата в противоположните добродетели.

Никога не е късно за покаяние. То може да заличи всеки грях, да изцели болната душа. Но нека не отлагаме покаянието си, а да пристъпим към него с воля, решимост и несъмнена надежда на Божието милосърдие, защото никога не можем да бъдем сигурни кога ще прекрачим прага от този в другия живот. А там покаяние няма.

Идването ни на света, животът тук са ни дадени за да изминем спасителния път на покаянието и душата ни, очистена, да се съедини отново с Бога. Земята е мястото на нашето покаяние, преди да се върнем отново в нашето Небесно Отечество, при милосърдния Бог, Който прощава на каещите се, но е суров Съдия на упорстващите в греха. Покаянието отваря вратите на Божието милосърдие, изпросва Божията помощ и утеха. То ни е дарувано от Бога за наше изцеление и спасение. Да не отхвърляме този дар на Божията любов и милост.

Каещият се искрено е смирен, счита себе си за най-последен, не прекослови, не спори, не се изтъква, не търси първото място, не се хвали и не се ласкае от похвалите на другите, не избира най-хубавото за себе си, не търси своята правда, не очаква почит за себе си, не се сравнява с другите, не роптае, не оскърбява, не обвинява другите, не изследва делата им, не унижава, не се присмива, не осъжда, не изобличава, не вижда немощите на ближните си, не ги поучава, не търси земни утешения, не упреква, не се огорчава, счита за заслужени всички лишения, скърби, изобличения и унижения. Искрено каещият се благодушно търпи страдания, съкрушава се заради греховете си, има постоянна памет за тях, има страх Божий и благоговение пред светинята, от всичко се въздържа, не се мами и разсейва по кратковременни земни неща, поставя другите по-високо от себе си и е готов да им служи.

Той знае, че падналият чрез гордостта се изправя чрез покаянието и като вярва в безпределната Божия милост, не изпада в малодушие и не отслабва в усърдието си да живее според Божиите заповеди. Не е злопаметен, прощава бързо и искрено и се смирява пред всички. Веднъж осъдил греховете си и покаял се за тях, повече не ги повтаря. Покаянието му е светло, защото е изпълнено с надежда. Силен е, защото Бог го укрепява. В очистената му душа се въдворяват мир и Божието благословение и закрила.

Покаянието е едно от великите тайнства на душата.

То, ако е искрено, ако изпълва без остатък цялото сърце, ако не оставя в ума и душата място за суетно лукавство ­ ако е искрено и всецяло покаяние ­ очиства цялото същество на човека.

Очиства го така, че го прави способно да приеме най-великия дар на Божеството ­ Тялото и Кръвта Христови, и поне за един миг да достигне състояние на богоподобие, поне за миг.

Не покайният дух ли, който се носи в сърцето, са всъщност тези крила, които въздигат човека на висотите на истинския живот, отдалечават го от съблазните и суетите на света, подготвяйки го изцяло да възприеме тайната на обожението?

Можем ли да кажем ние как се извършва това очистване? Това не е ли велика тайна?

Знаем само, че работата на нашата душа, извършвана ежечасно (но не е така, Господи прости леността на душите ни!), за да достигнем състояние на разкаянието, е нищо, ако Ти, Христе наш, не ни дадеш Своя отговор, ако Ти не излезеш насреща, осенявайки ни с Твоята благодат. Та нали мястото на среща е два пъти по-близо, ако към него се върви и от двете страни!

И видимият знак на тази желана среща, това единствено, което за нас е неоспоримо доказателство, са сълзите на покаянието.

Затова и припадаме пред Тебе, просейки тези очистителни сълзи, защото в тях е знакът на Твоето прощение, в тях е видимият израз на Твоята воля за нас, в тях е залогът на нашето спасение.

Дай, Господи, и на нас, най-грешните от всички хора, дай и на нашата измъчена от грях душа да приемем Твоята прощаваща благодат!