ДЕН ВТОРИ / С4

Покаянието на цар Езекия

(Из Книга на пророк Исаия)

След смъртта на Ахаз на престола се възкачил неговият двадесетгодишен син Езекия, който бил един от най-добрите царе на избрания народ. От баща си Езекия получил печално наследство. Иудейското царство, заплатило унизителен и разорителен данък на Асирия, освен това се разклащало от подкопаващите вътрешния му строй пороци. Сред висшите класи от населението, съсредоточили в ръцете си съда, царяла неправда, и насилието над бедните било обичайно явление от страна на сребролюбивите съдии; свещениците - учители на народа, страдали от същите пороци, и гласа на истинните пророци били заглушавани от лъжливите пророци користолюбци. Въобще целият народ, затънал в разврат, и далече от Господа със сърцето си, в най-добрия случай изпълнявал само обредната част на закона, не следвайки предписанията му в живота. Затова Господ чрез пророк Исаия се обръщал с такива трогателни и заплашителни увещания към Своя народ, призовавайки го към изправление:

“Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа (Иехова), презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей... Чуйте словото Господне, князе Содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! За какво Ми са многото ваши жертви?... Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни... Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено; твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен; защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете - и ще отсъдим... Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля”.

Цар Езекия, потомък по майка на пророк Захария, бил пълна противоположност на баща си, който бил човек нечестив и склонен към всичко езическо: Езекия бил предан на отеческите нрави и обичаи, и горейки от любов към истинната вяра, поставил за цел на живота си възстановяването на почитането на Иехова и очистването на земята, осквернена от езичеството. Тази дейност била нелека сред народа, в голямата си част отличаващ се с езически наклонности. Тук на помощ на благочестивия цар дошли уважавани от него пророци, начело с Исаия. Той събрал около себе си множество ученици, които, бидейки просветени от своя учител, на свой ред сами се явявали просветители на народа. - Първата работа на Езекия била очистването на храма от езическите мерзости и възстановяването на богослужението в него. Стремейки се към изкореняване на идолопоклонството, той не пощадил даже националното свещено съкровище: по негова заповед била унищожена боготворената от много иудеи медна змия, направена от Моисей преди почти 800 години и стояща сред Иерусалим.

След поражението на Сенахирим, Езекия се заел с мирното благоустройство на своята държава, която постепенно спечелила уважението на съседните народи. Но тези мирни и щастливи дни били смутени от нова тревога: цар Езекия заболял смъртоносно. Ето как Свещеното Писание предава това събитие:

В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: "О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град. И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече. Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше.

Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта:

"Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света; жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт. Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт. Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме. Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си. Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина. Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина. Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен."

За изцелението на болестта на Езекия пророк Исаия казал да употребят обичайното и досега на Изток лекарство, а именно пласт от смокини: него, по заповед на пророка, сложили върху появилия се върху тялото на царя цирей. За ободряване на царя и по негова молба Господ му дал чудесно знамение, премахващо всяко съмнение в това, че оздравелият Езекия “ще иде в дома Господен”. Пророк Исаия казал на царя:

“Ето ти личба от Господа, че ще изпълни Господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала?”

Езекия отговорил:

“Лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад.”

Викнал пророк Исаия към Господа, и Той върнал сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускала.

Слухът за чудесното оздравяване на цар Езекия бързо се разпространил и достигнал даже до такава далечна страна като Вавилония. Нейният цар, Меродах Баладан, все още запазващ независимостта на държавата от асирийците, възползвайки се от случая, изпратил при Езекия пратеници под предлог да го поздрави с оздравяването му и подробно да научи за съпътстващото го чудесно знамение; в действителност, целта, с която били изпратени, била сключването на съюз с Езекия; пратениците носели на Езекия писмо и подаръци от Вавилонския цар. Езекия се зарадвал на пратениците, идващи от царя на голяма държава, и им показал всичките си съкровища. Тези пратеници били за Езекия изпитание от Бога, “за да открие всичко, което му беше на сърцето”. И благочестивият цар не издържал изпитанието: неотдавна видял върху себе си проявлението на Божието милосърдие, съпътствано от чудесно знамение, Езекия се увлякъл от тщеславие, при което нямало и мисъл за славата на Господа, пренесъл упованието си от Бога върху хората и самия себе си. Но самото откриване от Езекия на всички тайни на своята държава пред пратениците на Вавилонския цар говори за слабостта на човешкия разум в познанието на неизповедимите Божии съдби, според които Иудея трябвало да падне именно от нашествието на вавилонския владетел. С такова печално от-кровение, наказващо Езекия за неговата самонадеяност, отишъл пророк Исаия при Иудейския цар, след заминаването на пратениците. Узнавайки от самия Езекия, че те са дошли “от далечна земя, от Вавилон” и че “не останало нищо, което царят да не им показал в цялото си владение”, Исаия казал на иудейския цар:

“Чуй словото Господне: ето, ще дойдат дни, и всичко, що е в твоя дом, и що са събрали бащите ти до днес, ще бъде отнесено във Вавилон; нищо няма да остане... Ще вземат от синовете ти, които ще произлязат от тебе, които ще родиш, и те ще бъдат скопци в двореца на вавилонския цар.”

“Добро е словото Господне, което ти изрече” - отговорил със смирение разкаялият се Езекия, молейки се в същото време мирът и благосъстоянието да съпътстват макар и само неговите дни.

Господ не отхвърлил молитвата на съгрешилия цар - Езекия “починал при отците си” и бил погребан с почести, в присъствието на множество иудеи, над гробниците на Давидовите синове в Иерусалим.