ДЕН ВТОРИ / С3

Разказ за Тимотей Пустинник

“Веднъж, когато пребивавах в безмълвие в манастира си,  разказваше един преподобен, пожелах да ида във вътрешната пустиня, за да видя дали там има монах, който да работи повече от мене на Господа. Станах, взех малко хляб и вода и тръгнах на път. Без да кажа на никого, напуснах манастира си и тръгнах към вътрешната пустиня. Вървях четири дни, без да вкуся нито хляб, нито вода и стигнах пещера, която беше затворена от всички страни и имаше само едно малко прозорче. Останах пред прозореца цял час, надявайки се, че по монашеския обичай някой ще излезе и ще ме приветства в Христа. Но понеже никой нищо не рече и не отвори вратата, отворих я сам, влязох и изказах благословение. В пещерата видях да седи един старец, който сякаш спеше. Отново изрекох благословение и докоснах рамото му, понеже исках да го събудя, но тялото му беше като прах и пепел. Допирът на ръката ми ме убеди, че е умрял преди много години. Като видях дрехите, висящи на стената, посегнах към тях, но и те се разсипаха като прах в ръката ми. Тогава свалих наметката си и покрих тялото на мъртвия, а после изкопах с ръце гроб в песъчливата земя и погребах тялото на подвижника с обичайното псалмопение, молитва и сълзи. После, като вкусих малко хляб и вода, подкрепих силите си и пренощувах край гроба на тоя старец.

На следния ден сутринта се помолих и тръгнах отново към вътрешността на пустинята. Вървях няколко дни и видях друга пещера. Чух човешки гласове и помислих, че в нея живее някой. Почуках, но като не получих отговор, влязох вътре. Не намерих никого и излязох, мислейки, че тук вероятно живее някой Божий раб, който по това време е отишъл в пустинята. Реших да чакам, понеже желаех да го видя и приветствам в Господа. Така прекарах целия ден в очакване и пеех Давидовите псалми. Мястото ми се стори много красиво - тук растеше финикова палма с плодове, имаше и малък извор. Много се чудех на красотата на мястото и ми се искаше и аз самият да живея тук, ако е възможно.

Когато денят превали към вечерта, видях стадо биволи да идват към мене и един Божий раб да върви сред животните (това бе Тимотей Пустинник ). Като стадото наближи, съзрях мъж без одежди, прикриващ голотата на тялото само с косите си. Когато стигна до мен и ме погледна, тоя човек ме взе за дух и привидение и започна да се моли, понеже, както после сам ми разказа, много нечисти духове го изкушавали тук с видения. Аз му казах:

- От какво се уплаши, рабе на Христа, нашия Бог? Погледни ме и виж следите от нозете ми и знай, че съм човек като тебе; докосни ме и ще се увериш, че съм от плът и кръв.

Като ме погледна и се убеди, че наистина съм човешко същество, той се утеши, благодари на Бога и рече:

- Амин.

После се приближи за целувание, въведе ме в своята пещера, предложи да вкуся от плодовете на палмата и чиста вода от извора и сам вкуси заради мене. После ме запита:

- Как стигна до тука, брате?

Аз разкрих пред него своите мисли и намерения и отговорих:

- Желая да видя Христовите раби, които се подвизават в тая пустиня и затова напуснах манастира и дойдох тук. Бог даде да изпълня намерението си, защото ме сподоби да видя твоята святост.

После го запитах:

- Как дойде на това място, отче? Колко лета се подвизаваш в тая пустиня? С какво се храниш и защо ходиш гол и без дрехи?

Тогава той ми разказа за себе си:

- Първо водех монашески живот в усърдно служение на Бога в един от тиваидските манастири. Занимавах се с тъкачество. Но ето че ме посети помисъл: остави общежитието и живей сам, труди се и се подвизавай, та да получиш от Бога още по-голяма отплата, понеже с плода на ръцете си можеш не само ти да се препитаваш, но и да храниш бедните и да даваш покой на странстващите братя. Възприел с любов своя помисъл, напуснах братството, построих си килия близо до града и се упражнявах в ръкоделието си. Имах достатъчно от всичко, защото с труда на ръцете си събирах необходимото за себе си. При мен идваха мнозина, които търсеха моите изделия, и ми носеха нужното. Давах приют на странници, а излишното раздавах на нищи и нуждаещи се. Но врагът на спасението ни - дяволът, който винаги с всички воюва, завидя на моя живот. Пожелал да погуби трудовете ми, той внуши на една жена да дойде при мен за ръкоделието ми и да ме моли да й приготвя платно. Аз приготвих платното и й го дадох. После тя ме потърси за още платно и между нас започна разговор, яви се дръзновение и заченали грях, ние родихме беззаконие. Бях с нея шест месеца, като грешах през цялото време. Но накрая се замислих, че днес или утре ще ме застигне смъртта и ще се мъча вечно. И си казах: “Уви, душо моя! По-добре е за тебе да побегнеш оттук, та да се спасиш от греха и от вечната мъка!” Затова, оставил всичко, тайно избягнах оттам и дойдох в пустинята. Като стигнах до това място, намерих тая пещера, извора и финиковата палма, която има дванадесет клона и всеки месец един от тях ражда толкова плодове, че напълно ми стигат да се препитавам тридесет дни. Когато изтича месецът и свършват плодовете на единия клон, узрява друг. Така, с Божията благодат се препитавам и нищо друго нямам в пещерата си. Дрехите ми овехтяха и изтляха, понеже измина много време (вече тридесет години живея в тази пустиня), косите ми пораснаха, както виждаш, и те ми заменят одеждите, скривайки голотата ми.

Като изслушах всичко това от подвижника (разказва преподобния) го запитах:

- Отче! В началото на подвизите ти на това място изпитваше ли някакви трудности?

- Претърпях безчислени нападения на бесовете - отговори ми той. - Много пъти те започваха борба с мене, но не можаха да ме победят, защото ми помагаше Божията благодат, а аз им се противях с кръстното знамение и с молитва. Освен вражеските нападения на подвизите ми пречеше и телесна болест, защото толкова страдах от стомах, че падах на земята от силна болка. Не можех да извършвам обичайните си молитви, но като лежах в пещерата и се търкалях по земята, с големи усилия изчитах псалмите и изобщо нямах сили да изляза от пещерата. Молех милосърдния Бог да ми прости греховете заради моята болест. Веднъж, когато седях на земята и се мъчех, видях един честен мъж да стои пред мене и да ми говори: “От какво страдаш?” Аз едвам смогнах да отговоря: “От стомах се мъча, господине.” Той ми каза: “Покажи ми къде те боли.” Показах му. Тогава той протегна ръка, сложи дланта си на болното място и аз веднага оздравях. После ми рече: “Ето, сега си здрав и не греши, за да не стане по-лошо, но работи на Господа, твоя Бог отсега и довека.” Оттогава по Божията милост не боледувам, славейки и хвалейки Неговото милосърдие.

В такава беседа (разказва странникът) прекарахме с този преподобен отец почти цяла нощ, а на сутринта станах за обичайната молитва.

Когато дойде денят, почнах усърдно да моля преподобния отец да ми позволи да живея край него или отделно някъде на-близо. Той ми каза:

- Ти, брате, не ще понесеш демонските нападения тук.

И по тази причина не ми позволи да остана при него. Попитах го също да ми каже името си. Той рече:

- Името ми е Тимотей. Поменавай ме, възлюбени брате, и моли за мене Христа Бога да яви докрай милосърдието Си, с което ме сподобява.

А аз, казва преподобният, паднах в нозете му и просех да се помоли за мене.

- Нашият Владика Иисус Христос - каза ми той - да те благослови, да те опази от всяко вражеско изкушение и да те настави на правия път, та безпрепятствено да достигнеш светостта.

Като ме благослови, преподобният Тимотей ме отпрати с мир. Взех от ръцете му финикови плодове за из път и вода от извора в съда си. После се поклоних на светия старец и си тръгнах, прославяйки и благодарейки на Бога, че ме сподоби да видя такъв Негов угодник, да чуя словата му и да приема благословията му.

След няколко дни стигнах пустинен манастир и спрях в него да почина и да остана за някое време. Със скръб размишлявах: какъв е моят живот? Какви са подвизите ми? Моят живот не може да се нарече и сянка в сравнение с житието и подвизите на този велик Божий угодник, когото видях. Прекарах в такива размисли много дни, желаейки да подражавам в богоугаждането на тоя праведен мъж.

Увещание

Греших през цялото време.

Но накрая се замислих, че днес или утре ще ме застигне смъртта и ще се мъча вечно.

И си казах: “Уви, душо моя! По-добре е за тебе да побегнеш оттук, та да се спасиш от греха и от вечната мъка!”

Плод

Постарай се да не грешиш повече, но работи на Господа, твоя Бог, отсега и довека.

Ако си падал в грехове на нечистота, моли се често така:

Еднички нетленни, нескверни и безгрешни Господи, очисти ме, непотребния Твой раб, от всяка плътска и душевна сквернота, с присъщата ми нечистота и всичките ми беззакония заради благостта на Твоя Христос, и ме освети чрез слизането на Пресветия Твой Дух за да мога да отворя недостойната си уста, и да възпея Твоето всесвято име, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Прибави и тази молитва:

Изповядвам пред Тебе, моя Господ, Бог и Творец, прославян и покланяем в Света Троица Отец, Син и Свети Дух, всичките си грехове, които извърших през всички дни на моя живот, през всеки час и сега, с дела, с думи, с мисли: преяждане, опиване, ненавременно ядене, празнословие, униние, леност, прекословие, непослушание, оклеветяване, осъждане, нехайство, самолюбие, сребролюбие, грабителство, лъжа, кражба, даване назаем с лихва, завист, гняв, оскърбяване на ближния, плътска похот и нечистота, злопаметство, ненавист и това, което сгреших с всички мои сетива: зрение, слух, мирис, вкус, осезание и с всичките си душевни и телесни чувства, чрез които прогневих Тебе, моя Бог и Творец, и обидих ближния си. Като съжалявам за тези свои грехове, признавам себе си за виновен (виновна) пред Тебе, моя Бог, и коленопреклонно падам и се кая, помогни ми, Господи, Боже мой,  със сълзи смирено Те моля. Прости ми по Твоето милосърдие,  всички  минали и сегашни съгрешения, и ме освободи от тях, като благ и човеколюбец. Амин.

Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена, и Пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, нетленно родила Бог Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе.

Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, и сега и винаги, и во веки веков. Амин.          

Господи, помилуй (3).

По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.