ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Какво е покаяние

Покаянието е възобновяване на кръщението. Покаянието е очистване на съвестта.

Покаянието е завет с Бога за изправяне на живота си.

Покаянието е мисъл на самоосъждане и грижа за себе си, свободна от външни грижи.

Покаянието е постоянно отхвърляне на телесното утешение.

Покаянието е силно стесняване на стомаха.

Покаянието е доброволно търпение на всички скърби.

Покаянието е дъщеря на надеждата и отхвърляне на отчаянието.

Покаянието е примирение с Бога чрез извършване на добри дела, противни на предишните грехове.

(Преподобни Иоан Лествичник) 

Покаянието е евангелска заповед.

Първата проповед на въплътилия се Бог  бе за покаянието.

За да се повярва в Христа и да се приеме християнство, е нужно съзнание за своята греховност и покаяние.

За да се пребивава в християнството, е нужно виждане на своите грехове, изповядването им и покаяние.

Нашето влизане в Небесното Царство е следствие от покаянието. Царството Небесно е притежание на покаялия се. 

Затова целият наш земен живот, от кръщението до навлизането във вечността, трябва да бъде път на покаянието.

Светител Игнатий Брянчанинов 

Сборникът "Начало на покаянието" съдържа примери на покаяние от Свещеното Писание, Житията на светиите и творенията на светите Отци. Освен като духовна книга за прочит той може да бъде ползван и като напътствие за занимаване на душата с покайни размисли и чувства.

С такова занимание с помощта на Божията благодат постепенно ще привикнем да разпознаваме греха и да се избавяме от него чрез покаяние и изповед ­ средствата за очистване на душата, дадени от Църквата. И в обичайния ред на живота ни ще се появи едно ново начало ­ на духовно пречистване и обновяване, на отхвърляне на греховете, изправяне на живота и обръщане към Бога, търсене на опрощение и достигането му по благодатта на Божието човеколюбие.

Предлагаме на читателя някои кратки поучения за важността на покаянието и мястото му в нашия живот:

“Не съществува нещо по-висше от това, което се нарича покаяние и изповед. Това тайнство е дар на Божията любов към човека. По този съвършен начин човек се избавя от злото. Отиваме, изповядваме се, чувстваме помирението с Бога, в нас идва радост, отива си чувството за вина. В Православието не съществува безизходица.

...Грешен съм, слаб съм: прибягвам към Божието благоутробие, спасявам се, успокоявам се, забравям всичко. Всеки ден мисля за това, че греша, но желая, каквото ми се случва да го превръщам в молитва и да не го затварям в себе си.

...За да се покае душата, тя трябва да се събуди. При това събуждане става чудото на покаянието. И тук е мястото, където е необходима волята на човека... Тогава идва божествената благодат. Без благодатта човек не може да се покае. Всичко ще извърши Божията любов. ...Просто и леко ние ще извършим само едно движение към Бога и оттам нататък идва благодатта. ...без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15:5). Ако не съществуват условията за да обитава в нас Христос, покаянието няма да дойде. Условията са смирението, любовта, молитвата, поклоните, трудът за Христа. Ако чувството не е чисто, ако няма простота, ако в душата има корист Божията благодат няма да дойде...” (Старецът Порфирий Светогорец).

“Когато някой болен просеше молитви за здраве, Старецът Паисий (Светогорец) му препоръчваше да се изповяда и да се причасти. Същото казваше и на студенти за успех в учението им. На брачни двойки, които имаха проблеми, препоръчваше да имат духовник, да се изповядват, да се причастяват и да живеят духовно. Като общо и силно лекарство за всякакви случаи предлагаше покаянието. То беше ядрото на проповедта му.

Мъчно му беше, че у хората се е изгубило чувството за покаяние”...

(Из “Живота на Стареца Паисий”)