понеделник, 23 октомври 2017 г.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ / С2



Той няма брачна одежда, за да влезе тук

Брат Иоасаф стоял зад вратата и не можел да се насити на това, което вижда. А свети Георги влязъл в храма, прекръстил се, направил три поклона и се поклонил на Царя. След това излязъл, за да вземе монах Иоасаф и да го въведе вътре, но чул глас, който му казал: “Остави го, той не е достоен да влезе тук, няма брачна одежда.”
Като чул тези думи, монах Иоасаф се уплашил. Той си помислил, че Царят веднага ще го предаде на осъждане и започнал да трепери от ужас. Но веднага се опомнил и с голям жар и готовност започнал да се моли с Иисусовата молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме и прояви милостта Си”. А свети Георги отново влязъл вътре, паднал в нозете на Спасителя и започнал да Го умолява с думите: “Господи, спомни си Кръвта, която проля на Кръста заради спасението на хората. Ти стана човек, за да изцелиш и спасиш грешниците, затова Те моля и умолявам, Господи, прости и на тази грешна душа и я изведи на пътя на спасението. Зная, Господи, че е неизчерпаемо морето на Твоята милост”.
А Царят отговорил на свети Георги: “Георгие, ти добре знаеш любовта, която Аз проявих към него, и милостта, с която го обгърнах, като му дадох да познае съкровените тайни на Моята божествена любов, за която много велики подвижници са се молили, но не се удостоиха да я приемат, както се удостои да я приеме той. В неговата душа я няма Моята любов, той Ме презря и предпочете нерадението. Заради временните блага на този свят той пренебрегна Мен и любовта Ми. Затова не е достоен за прошка”.
А свети Георги, като продължавал да целува нозете на Господа, отново започнал да моли: “Да, Господи, аз зная много добре, че ако Ти започнеш да го съдиш според Твоята правда, той не само не трябва да бъде простен, но дори ще се окаже, че заслужава наказание. Но отново Те моля, Господи, да пребъде върху него Твоето милосърдие. Ти, Господи, знаеш скритите му желания и съкровените тайни на сърцето му са винаги открити пред Тебе. Изпълни прошенията на сърцето му и го спаси със силата Си, Владико Многомилостиви.
Ти знаеш, Господи, че светът лежи в злото. Днес се е преумножил грехът и няма добър пример, злото се е увеличило. Нека Твоята благодат да преизобилства, Господи, за да се спаси този Твой раб, защото той има желание да върши добро, но бива побеждаван от лошия навик. Моля Те, помогни му и го спаси”.

Дълготърпението на Владиката Христос

На това Владиката Христос отвърнал на Светеца: “Възлюбени Георгие, виждам и зная в какво състояние е светът, как се нарушават заповедите Ми, че добродетелта е оскъдняла и се е възцарила злобата. Светът се оскверни с мъжеложство, прелюбодеяние, блуд, несправедливост, с всякакво безчестие и злоумисъл. Огорчават Ме не само мъжете и жените, които живеят в света и са от света, но и православните християни, монасите, свещенослужителите ­ всички те, взети заедно, всеки ден ми нанасят рани и със своите беззакония отново Ме приковават към кръста. Всичко това претърпявам незлобиво, дълго търпя, като очаквам покаянието и изправянето дори и само на един от тях. Искам и желая всички хора да се спасят и никой от тях да не отиде във вечните мъки. Заради това пролях Кръвта Си на Кръста, заради това принасям Себе Си в жертва всеки ден. Но те ­ вместо да се изправят, всеки ден Ме ругаят и хулят. И този, за когото ти молиш, даже до ден днешен не спря да върши своята воля. Чрез много духовници не спирах да му показвам правилния път на спасението, но той прави точно противоположното - пада в нерадение, презира заповедите Ми, пренебрегва любовта и жертвата Ми, презира и не иска да чуе. Аз го обичам, както и всеки човек, всеки ден се принасям в жертва за тях, но те Ме презират”.
Тогава свети Георги отново паднал в нозете на Господа и като ги целувал, казал: “Господи, спомни си моята кръв, която пролях от любов към Тебе и ми подари тази душа. Да, Господи, моля Те, прости й и я удостой да изпие чашата на любовта, която е чаша на очищението. Той и сам желае да изпие тази чаша и да върши Твоята свята воля”.

Чашата на спасението

И Владиката Христос с радостно лице отвърнал: “Георгие, нека да бъде както ти искаш”. И като му подал чашата от Своята десница, Той казал на светеца: “Вземи тази чаша, напълнена с питие, и му я дай да я изпие цялата, защото това е чашата на Моята любов. Всички светии са пили от тази чаша, нейното питие в суетния земен живот означава мъчения, скърби и въздишки, болести, огорчения и всякакви изпитания. А накрая тази чаша завършва с мъченичество и смърт на тялото ­ за да се очисти душата. Онзи, който търпеливо и неотстъпно я изпие до последната капка, вечно ще се радва с Отца, с Мен и със Светия Дух във вечния живот”.
Свети Георги, изпълнен с радост, дръзновение и веселие взел от ръцете на Владиката Христа чашата, напълнена с червено вино. Господ благословил чашата и светецът я предал на брат Иоасаф, който с голяма готовност се прекръстил и я изпил до последната капка. Виното му се сторило толкова вкусно и сладко, че в него веднага се разгорял пламъкът на любовта - толкова силен, че, като не можел повече да се сдържа, брат Иоасаф побързал да влезе в храма, затичал към престола и с много любов и трепет прегърнал нозете на Христа, като ги целувал с голяма радост и не искал да стане и да се отдели от Царя.
Тогава чул глас, който казвал: “Георгие, вземи брат Иоасаф и нека той  върви да се подвизава, за да придобие Моята предишна любов, която изгуби заради нерадението си. И когато бъде достатъчно подготвен, ­ когато дойде времето, ще го удостоя да изпие Чашата, Която изпих Аз”.
Спътникът на брат Иоасаф, свети Георги, го вдигнал на крака. Те направили три земни поклона и след като се поклонили в пречистите нозе на Господа, горещо Му благодарили и излезли от блестящия храм в преддверието, където с целувание се простили с всички, които се намирали там ­ “в дворите на Господа”. След това тръгнали по обратния път.
“Свети Георгие - попитал брат Иоасаф, - възлюбени мой брате, няма ли възможност да остана тук, където сме сега, и да не се връщам в света?”
“Скъпи брате - отговорил светецът, - това не е възможно, защото както чу, волята на Господа е да те отведа обратно, за да се подвизаваш и да се подготвиш с придобиване на различни добродетели, да опазиш всички Господни заповеди, да бъдеш изпитан чрез страдания и да бъдеш очистен, както златото се очиства с огън. Така ще бъдеш очистен и ти ­ под ударите на много лишения и огорчения, и едва тогава по милостта и волята на Спасителя Христа ще дойдеш отново, за да останеш тук и вечно да се наслаждаваш на Неговата слава”.


Увещание

Придобиването на Рая

 Бог не иска от мен друго, освен да ме спаси. Достатъчно е да пазя закона Му. Това е най-лекият, най-праведният, най-сладостният закон.
 Бог ще подкрепи това мое малко усилие, Бог ще ми помогне с вдъхването на Своята благодат, с достойнството и силата на Своя пример.
 За това малко усилие Бог ще ми въздаде вечна награда, за малката скръб ­ вечна радост, за малкия труд ­ вечна отплата, малкото страдание ще бъде наградено с вечна радост и слава.

Плод

Kажи: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи ­ светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.

Няма коментари:

Публикуване на коментар