ДЕН ЧЕТВЪРТИ / С4

 

Примерът на покаяние оставен от светия праведен
цар, пророк и псалмопевец Давид

(Из Първа и Втора книга Царства)

Светия праведен Давид царувал над целия Израил и вършел съд и правда над целия си народ. Установявайки вътрешен ред в Израилевото царство, разклатен в последните години на Саул, той се грижел най-вече за угаждането на Бога, Небесния Цар на Израиля, представител на Когото бил той, и за народната полза. Единствената цел на целия му живот била да изпълнява дадения от Бога закон и да го направи задължителен за всички свои поданици. Благодарение на това управление на Давид столицата му, Иерусалим, в продължение на дълги години след него била “вярна столица, изпълнена с правосъдие”. Пълното му послушание към Божествената воля се увенчало със славните му победи над другоплеменниците; при него Израилевото царство достигнало тези предели, които били обещани на потомството на Авраам при сключването на завета. Благодарение на победите на Давид, владичеството му се простирало от Червено море до река Ефрат, на юг достигало до Арабската пустиня, а на север обхващало Сирия, свършвайки на запад до Средиземно море. По това време Израил бил могъща държава, държаща под властта си множество народи - данъкоплатци, богата вътрешно и от военната плячка, и в резултат на пълната безопасност на поданиците на еврейския цар и на имуществото им. При такива явни прояви на Божията милост, на Давид му оставало само смирено да благодари на Бога и да върши добро за слава на Неговото свято име. Но присъщите на човека слабости и немощи не били чужди и на него. Заобиколен от земна слава и великолепие, той допуснал проявата на тези слабости, последствията от което се оказали много тежки за него.

Подобно на другите царе на изтока, Давид имал няколко жени и наложници. Свързаните с това разкош и пищност на царския двор оказвали изнежващо и разслабващо влияние върху нравствената му природа. Затова, когато веднъж, разхождайки се по покрива на двореца си, видял в съседния двор къпеща се красива жена, той не пожелал да подави в себе си престъпната страст, а заповядал да доведат жената при него.

Свещеното Писание ни разказва за този случай и последствията от него във Втора книга Царства:

“Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм. Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида. Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава (главният военачалник – б. ред.), за положението на народа и за хода на войната. Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си (не е искал да даде отмора на тялото си, докато неговият военачалник и другарите му са на бойното поле – б. ред.).  

Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия. В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.

Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже. Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.

Уриевата жена чу, че мъж й Урия умрял, и плака за мъжа си. Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа. Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци - единият богат, а другият сиромах; богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря; при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него. Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! смърт заслужава оня човек, който е извършил това; и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.

Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови, дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече; а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч; затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.

Тъй говори Господ: ето. Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце; ти извърши това тайно. Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.

Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида; и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш; но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.

Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.”

Седем дни се молил Давид за детето в пълно усамотение без храна и без сън. Когато детето починало, Давид смирено се покорил на волята Божия; тази покорност била толкова съвършена, колкото искрено и дълбоко било разкаянието му за сторения грях. Съкрушението на сърцето му се изразило в пламенния покаен псалом (Псал. 50), който завинаги стана покайната молитва на всеки каещ се грешник.

Съдът Божий за извършеното престъпление скоро се проявил в семейството на Давид с цяла поредица от печални и кървави събития. Обичният му първороден син Амнон изнасилил и оскърбил своята сестра – Тамар, която била от друга майка, а нейният брат Авесалом също любим син на Давид, изпитал смъртна вражда към брата си. Той му отмъстил за това безчестие, като го убил изменнически по време на пир и избягал от страната. Царят оплакал горчиво загубата на любимите си деца и чак след няколко години позволил на Авесалом да се върне в царския дворец. Но когато Авесалом се върнал, той вдигнал въстание против престарелия вече Давид и се провъзгласил за цар в Хеврон. Бил образуван широк заговор и народът се стичал около Авесалом.

Като чул за това, Давид решил да се оттегли за безопасност с неголям брой приближени в задиорданската страна. Първосвещеникът искал да съпровожда царя с ковчега на завета, най-голямата светиня – каменните скрижали със заповедите получени от Моисей.

Но Давид казал на първосвещеника:

- Върни Божия ковчег в града и нека стои на мястото си. Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото жилище. Ако пък Той каже тъй: “Нямам благоволение към теб”, то ето ме: нека върши с мен каквото Му е угодно.

Като преминал потока Кедрон, Давид тръгнал към Елеонската планина, вървял и плачел, главата му била покрита; той вървял бос и всички хора, които били с него, също покрили главите си, вървели и плачели. Добрите хора от народа съчувствали на горчивото положение на стареца-цар, но се намерили и такива, които се възползвали от случая безнаказано да оскърбят страдалеца. Така някой си Семей от Сауловия род дръзко злословел царя, и хвърлял по него камъни и кал; възмутени от това, спътниците на Давид молели за позволение да накажат със смърт дръзкия; но страдалецът рекъл:

- Оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал. Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро за днешното му злословие.

Същото упование на милосърдието Божие се проявило и в умилителните песнопения, в които в това тежко време изливал душата си пред Господа старецът Давид, оскърбен в чувствата си на баща и цар.

И Господ избавил Своя раб от надигналата се срещу него напаст. Зад Иордан около законния цар се събрала силна войска, командването на която Давид поверил на изпитаните пълководци Иоав, Авес и Етея. След като самият той, по техния съвет, останал в тила на войската си, Давид помолил военачалниците си да пощадят живота на сина му. Но тази негова молба не била изпълнена: когато войската на Авесалом била разбита, самият той потърсил спасение в бягство. Когато яздел през гората Авесалом се заплел с дългите си коси в клоните на един дъб и увиснал на него; тук го настигнал Иоав и го убил със стрели; осакатеното тяло на метежния царски син било хвърлено в една яма, която отгоре била затрупана с огромна купчина камъни, в изпълнение на предписанието на Моисеевия закон, непокорните деца да се убиват с камъни. Като узнал за това, нещастният баща не си спомнил за злото, причинено му от сина. Той отишъл в горницата и плакал, и докато вървял, говорел така:

- Сине мой Авесалом, сине мой, сине мой Авесалом! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Давид изпитал сърдечни скърби и от народните бедствия, с които Бог посетил израилевата земя; това били тригодишен глад и тридневна епидемия. Със смирение и покорност към волята Господня приел Давид тези изпитания, умилостивявайки Божията правда с молитви и с всесъжения за греховете си и греховете на народа си.

Такива страдания, загуби и скърби били горчивите последствия от постъпката на Давид спрямо Урия и неговата жена.

Но праведният цар принесъл искрено и дълбоко разкаяние за сторения грях. Съкрушението на сърцето му се излива в пламенния петдесети псалом, който се превърна в покайна молитва на всеки каещ се грешник. Ето и думите на самия псалом:

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконието ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконието си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала, защото да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро, Господи, на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски. Тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Свети апостол Петър нарича цар Давид пророк. Църквата почита свети цар Давид като пророк, псалмопевец и един от праотците по плът на Господ Иисус Христос. А свети Атанасий Александрийски в тълкуванието си на 20-и псалом учи: “Цар Давид е възвеличен дори само с това, че от семето му се е родило спасението за света. Защото той с душата си желаел това и се молел за него. Ето защо и това му било дадено като някакъв “венец от злато”, прославящ главата му. Защото Давид се прославя във всички народи заедно с Господа и своя Син по плът. И дори това спасение не било за него само венец, но и желание, и дългоденствие, и слава, и великолепие, и веселие, и радост, и надежда, и непоколебима милост.”

В тълкуванието си на думите от петдесети псалом: “Беззаконните ще науча на твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат”, свети Иоан Златоуст влага в устата на псалмопевеца следното изповядване на Господа:

- “Ти ме удостои с такава чест, че ми откри Сина Си и Го направи познаваем за мен; познах, че Ти имаш Син, приел човешко естество, узнах, че имаш Съпрестолен на Тебе и възвестих на вселената Неговия кръст, погребение, слизане в ада, възкресение, казах за съда Му, казах за спасението на езичниците, казах за избирането на апостолите, казах за отхвърлянето на иудеите, казах за призванието на Църквата, казах за лика на девствениците, казах за сядането Му отдясно на Теб. - Така, Давиде - продължава светият отец, - ти възвести пророчества за всичко; а защо зовеш: “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене”. Ти си цар, носиш диадема, облечен си в багреница. Но - казва той, - всичко това е трева, нощ и съновидение, аз търся друга красота; дарувай ми Светия Дух, за да беседваш Ти отново с мен и аз да беседвам с Теб; Духът отстъпи от мен, както отлита гълъб при вида на кал, искам да Го върна, тогава ще дойда и ще се явя пред лицето Ти; а сега не мога да понеса това, тъй като съм загубил дръзновението си пред Теб.

Виждаш как Давид се изповядва пред Бога. И погледни колко голямо зло е грехът. Прелюбодеяние, убийство, престъпване на закона, нарушаване на Господните заповеди. Казвам това не за да осъдя пророка, а за да покажа скорошното му разкаяние. Бързо е извършен грехът, още по-бързо - разкаянието. Като съгрешил с жената на Урия, той бил поразен от този грях и като пристъпил към написването на псалома, възкликнал:

- Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост.

И с пълно разкаяние той получил пълно опрощение на греха.”

Нека и нас, грешните, Бог да удостои с такова пълно разкаяние и опрощение на греховете. Амин.