СЕДМИЦА ЧЕТВЪРТА / ДЕН ПЪРВИ

НАЧАЛО

Досега, възлюбена душо, ние търсехме примера и духа на покаянието в житията на светиите и древните сказания.

Но животът на светиите в същността си е изпълнение на Евангелието на дело.

И ето сега ние ще се обърнем към самото Свещено Писание и ще потърсим примерите на покаяние, които то ни е завещало.

А Писанието е съкровищница и извор на покаянието, всичко в него е дадено за наше изправяне, поука и спасение.

Нека да вкусим една капка от този извор, нека да се заловим за една нишка, а тя да ни отведе до съкровището.

Колко е хубав този път, колко е блажен и спасителен.

Благословена си ти, душо, че искаш да вървиш по него.

Чрез него ще стигнеш до Божията милост и опрощение, той ще те отведе до твоето спасение.

ДЕН ПЪРВИ

Покаянието на Ниневия

(Из Книга на пророк Иона)

По време на царуването на Иеровоам свети пророк Иона получил от Бога заповед да отиде и да проповядва покаяние при нечестиви и враждебни спрямо израилтяните другоплеменници.

- Стани - заповядал му Господ, - иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.

Но пророкът не изпълнил Божието повеление. Той мислел, че Бог, Който е благ, милосърден, дълготърпелив и многомилостив, ще се умилостиви над Ниневийци, ако те се покаят за своите грехове. Затова той се боял, че прочеството му за гибелта на Ниневия няма да се сбъдне и ще го считат за лъжец, и самото име на Бога Израилев ще се подхвърли на укори и упреци. В душата си той не искал пощада за този нечестив град, жителите на който били толкова враждебни и опасни за израилтяните. В същото време, като чувствал и цялата тежест на непослушанието към Бога, Иона побягнал от Лицето Божие в страх и скръб. Но никой не може да се укрие от Бога, понеже “Господня е земята и онова, що я изпълня”: кой може да избяга от Лицето на Този, Който е навсякъде и всичко изпълня?

По време на бягството си Иона дошъл в Иопия и намерил тук кораб, който се отправял към далечния Тарсис. Като платил за превоза, той се качил на кораба и се отправил на далечен път. Но Господ, като желаел да вразуми Своя раб, повдигнал в морето силен вятър и станала голяма буря. Силните вълни подхвърляли кораба от една на друга страна и малко оставало той да се разбие. Ужас обхванал моряците и те завикали всеки към своя бог и започнали да хвърлят в морето товара от кораба, за да олекне. Само Иона останал безчувствен, слязъл на дъното на кораба, легнал и дълбоко заспал.

Междувременно при него дошъл капитанът и му рекъл:

- Защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог. Може би Бог ще си спомни за нас и ние не ще загинем.

Но бурята не утихвала и опасността не намалявала. Тогава моряците рекли един другиму:

- Нека хвърлим жребие, за да узнаем за кого ни постига тая беда.

Хвърлили жребие и то се паднало на Иона. Тогава му рекли:

- Кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие и откъде идеш ти? Къде е твоята земя, и от кой народ си?

Иона казал:

- Аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата.

След това той им разказал за своето непослушание към Божията воля и затова, че като съгрешил пред Бога, той се уплашил и сега бяга от Лицето Божие. Като чули това, корабниците силно се уплашили и ужасили, че той престъпил Божията воля и възкликнали:

- Защо направи това?

Независимо от падналия на Иона жребий, който го обрекъл на смърт и от грозящата ги гибел, те не пожелали да изпълнят над него присъдата, както поради човеколюбието си, така и поради страх от всемогъщия Израилев Бог, Който повдигнал такава буря срещу тях заради непослушанието на Иона. Като виждали в него посланник на този Бог, те го запитали:

- Какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?

Бурята не утихвала и вълнението ставало все по-силно. Тогава Иона им казал:

- Вземете ме и ме хвърлете в морето - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря.

Но моряците все още се колебаели, като виждали в Иона необикновен човек и се боели да не оскърбят в негово лице Всемогъщия Израилев Бог. Напротив, те започнали да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можели, защото морето все повече вилнеело против тях. Тогава те най-накрая се решили да изпълнят присъдата над Иона. Но преди да сторят това, те извикали към Господа и рекли:

- Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на този човек и да не ни зачетеш невинна кръв. Защото Ти, Господи, Си направил, което е Тебе угодно!

И взели Иона, и го хвърлили в морето. И то утихнало от своята ярост. Тогава всички, които били на кораба, се уплашили още по-силно от Господа и се убедили, че бурята е била изпратена от Бога поради престъплението на Иона. Принесли благодарствени жертви на Господа и дали оброци да Го почитат.

Междувременно по заповед на Бога един кит погълнал Иона и той прекарал в утробата му три дни и три нощи. Изхвърленият в морето и погълнат от кита Иона чувствувал смъртна печал, но не изгубил присъствие на духа, особено когато видял, че е невредим. В него се появила надежда, че Господ ще му даде да види отново Божията светлина и ще го спаси от морската дълбочина. Изпълнен с тази надежда, той започнал да се моли на Господа Бога, като се каел за греха си. Като изливал скръбните си, покайни и заедно с това благодарни чувства към Бога, Иона викал от утробата на кита така:

“- Към Господа извиках в моята скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението”!

Молитвата на Иона била чута: милосърдният Господ наказал Своя раб за непослушанието на Божествената воля, но, като не желаел смъртта му, заповядал на кита да го изхвърли на сушата. Като видял дневната светлина, небето, земята и морето, той горещо възблагодарил на Бога, Който го избавил от смъртта.

След това за втори път било слово Господне към Иона:

- Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах.

Тогава Иона станал и отишъл в Ниневия според словото Господне. А Ниневия бил голям град, на три дни ход. И започнал Иона да ходи по града, колкото можел да изходи в един ден, и проповядвал, говорейки:

- Още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена.

Кратки и грозни били думите на пророк Иона и решително предсказвали скорошната гибел на Ниневия. Но жителите на града разбрали, че Бог като определил погибелта им, не без причина отлага изпълнението на това определение. Разбрали, без всякакво съмнение, че четиридесет дни им се дават за покаяние - и повярвали на словото, възвестено им от Бога чрез пророк Иона. Те обявили пост и се облекли във вретища, мало и голямо. Проповедта на Иона достигнала и до самия цар на могъща Ниневия - и той станал от престола си, съблякъл царските одежди, облякъл се във вретище и седнал в пепел. След това той заповядал да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, “щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити във вретище и силно да викат към Бога; Всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.

- Кой знае - казвали ниневийци, - може би, Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия си гняв, и не ще загинем.

Надеждата не измамила покаялите се ниневийци. И Бог видял делата им, че те се отвърнали от лошия си път и съжалил за злото, за което бил казал, че ще напрати върху тях и не го напратил.

Но ако на Бога било приятно да види покаянието на ниневийци и да ги помилува, то Иона, оставайки с предишните си мисли за неизменността на пророчеството, и по човешка немощ, която не може да постигне безпределното Божие милосърдие, силно се огорчил от бързото обявление на помилването за покаялите се грешници. Като минали четиридесетте дни на проповедта, той излязъл от града, качил се на планината откъм източната част на града, направил си сенник и седнал под него, за да види какво ще стане с града. Но като видял, че нищо лошо не се случило с него, той изпаднал в силна скръб и в молитва викнал към Бога:

- О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти Си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.

И направил Господ Бог, та израснало растение над главата на Иона, за да го избави от слънчевия зной и заедно с това от огорчението, понеже пророкът намирал в това успокоение на своя огорчен дух. Иона сигурно е виждал в това указание на Божията воля да остане на това място, за да види какво ще стане с града. Това хранело в него надежда, че по някакъв чудесен начин Бог ще оправдае Своята присъда за Ниневия. Заедно с това, в явно чудесната поява на сенчестото растение Иона подразбрал особената грижа на Бога за него. Сърцето му се възрадвало и скръбта, произлизаща от мисълта, че Бог го е оставил, се превърнала в радост и Иона прекарал целия този ден под сянката на израснало растение,  укрит от слънчевия зной.

Но радостта на Иона за сенчестото растение продължила малко време. На следващия ден на зазоряване, по Божие повеление, един червей прегризал растението и то изсъхнало. Когато пак се издигнало слънцето, Бог напратил горещ източен вятър и слънцето започнало да препича главата на Иона, тъй че той изнемогнал и молел да умре, като казвал:

- По-добре да умра, нежели да живея.

И рекъл Бог на Иона:

- Нима тъй силно се огорчи за това, че растението изсъхна?

Иона отвърнал:

- Твърде се огорчих, дори до смърт.

Тогава, вразумявайки бащински пророка, Бог казал:

- Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?

Като минали четиридесет дни и погибелта на Ниневия не последвала, но напротив, възсияло слънце и ниневийци видяли в това знак за Божията милост и прошка, излезли от града и отишли при пророк Иона. Дали му дарове за Иерусалимския храм като благодарност за спасението си. Съпровождан от признателността на ниневийци, които той навреме вразумил чрез възвестяване на Божия гняв, Иона се оттеглил с мир от Ниневия в родната си земя.

Ето разказът за тези събития от самия първоизточник, Свещеното Писание, което е слово Божие изказано от Дух Свети чрез устата на пророците.

Книга на пророк Иона

И биде слово Господне към Иона, син Аматиев: "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене". И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал. Дойде при него началникът на кораба и му рече: "защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем". И рекоха един другиму: "нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда". Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона. Тогава му рекоха: "кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?" Той им рече: "аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата". Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: "защо направи това?" – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил. И рекоха му: "какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?" Защото морето все се вълнуваше. Тогава той им рече: "вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря". Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях. Тогава извикаха към Господа и рекоха: "молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!" И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост. И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи. И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба и рече: "към Го спода извиках в моята скръб, – и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, – Ти чу гласа ми. Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене. И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм. Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми. До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден, но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!" И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.

И биде слово Господне към Иона втори път: "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах". Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход. И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!" И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем". И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.

От това Иона се силно огорчи и възнегодува. И моли се той Господу и рече: о. Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея. И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи? И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града. И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение. И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна. А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Йона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: "по-добре да умра, нежели да живея". И рече Бог на Иона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: "твърде се огорчих, дори до смърт". Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?"